А когато той се върне при нея с подвита опашка, преглътнал гордостта си, тя ще му отмъсти за начина, по който я бе наранил и никак няма да бърза да му прости. Беше съсипал празника й. Бе дошла тук да отпразнува научната си степен. Беше вече магистър — нещо, което никой от братята й не бе постигнал. Но Травис бе помрачил радостта й.
Никога нямаше да му го прости.
Тя се отдръпна от колоната, избърса сълзите от лицето си, твърдо решена да не се поддава на мъката си.
Когато беше малко момиченце и някой я обидеше, тя никога не даваше воля на чувствата си, а се държеше нахално и се правеше, че изобщо не й пука. Още тогава бе разбрала, че сълзите само засилват присмеха на околните. Едва ли щеше да преживее детството си, ако бе плакала при всяка обида от страна на по-големите си братя. Не че те щяха да я наранят по някакъв начин. Не, но тя би умряла от срам, че се е разплакала и е проявила слабостта си пред тях.
Сега също нямаше кой знае какъв избор. Трябваше да преглътне разочарованието си и да изчака Травис да проумее, че е постъпил много глупаво. Беше немислимо да се обърне за утеха към семейството си — една разлюбена жена, разплакана и нещастна.
Но най-напред трябваше да измисли начин да се измъкне оттук. По-скоро щеше да замръзне навън, отколкото да се върне на празника на семейство Белчър. Нямаше дори да ги помоли за помощ, макар да знаеше, че госпожа Белчър щеше да я изпрати от дома си с най-голямо удоволствие.
Решително пое въздух, огледа се и се запъти към ъгъла на верандата.
Бе направила само една крачка, когато се закова на мястото си.
Той се мотаеше около обраслата с бръшлян стена, скрит в сянката на едно посадено в саксия вечнозелено растение. Светлината, която струеше от прозорците, обаче, бе достатъчна, за да може Сейдж да го разгледа добре. Прекалено добре.
Беше висок и строен, по-слаб дори и от брат й Лъки. Макар че по-голямата част от косата му бе скрита под мократа, голяма каубойска шапка, която бе нахлупил над очите си, Сейдж забеляза, че косата над ушите му е тъмноруса, изпъстрена с по-светли кичури, които блестяха като слонова кост. Очевидно прекарваше много време на открито, защото лицето му имаше силен, здрав тен, а край искрящите сини очи, които я наблюдаваха с неприкрита насмешка, се бе оформила фина мрежица от малки бръчки.
Силната му квадратна челюст издаваше непримиримост и непреклонност, а мускулите му, здравото тяло обясняваха арогантния поглед и дръзката стойка.
Облечен бе в светложълта спортна риза с блестящи копчета. Дънките му бяха с разръфани крачоли. Изпод тях се подаваха протритите му ботуши, които бяха с мокри и кални върхове. Единствената по-дебела дрешка, която да го предпази от студа, бе някаква черна, подплатена с вата жилетка. Беше разкопчана отпред, а палците и на двете му ръце бяха напъхани в джобовете на дънките му.
Беше висок около метър и деветдесет и пет, имаше широки рамене, дълги крака и тесен таз. Истински тексасец. Присмехулен и лош. Сейдж го намрази от пръв поглед, особено пък като видя, че той всеки момент ще избухне в смях. И то за нейна сметка. Не се разсмя, но това, което й каза, постигна същия резултат.
— Хо-хо-хо. Весела Коледа!
Опитвайки се да прикрие унижението си, Сейдж го изгледа сърдито.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Дядо Коледа. Само че изпратих костюма си на химическо чистене.
Отговорът му изобщо не й се стори забавен.
— Откога стоиш тук?
— Достатъчно дълго — рече той и се ухили от ухо до ухо.
— Значи си подслушвал.
— Нямаше как да го избегна. Щеше да бъде много грубо от моя страна да прекъсна една толкова нежна сцена.
Тя се изправи и съвсем преднамерено го изгледа от горе до долу със снизходително убийствен поглед.
— От гостите ли си?
Той най-накрая отприщи смеха, който напираше в гърлото му.
— Шегуваш ли се?
— Тогава значи си пътник. — Тя посочи оживената магистрала. — Колата ти ли се счупи, или какво?
Докато клатеше отрицателно глава, той оценяващо местеше очи по тялото й.
Тоя образ да не е болен, или смахнат? Сейдж не го удостои с отговор. Непознатият облиза устни и изцъка със съжаление.
— Ще е много жалко, ако някой ден решиш да се откажеш от кожените си панталони. Стоят ти направо страхотно.
— Как се осмеляваш…
— Ако се беше притиснала към мен така, както се притискаше към него, щеше да получиш най-секси целувката, вписвана някога в историята, без изобщо да ме е грижа дали ни гледа някой.
Никой, даже и най-упоритите й почитатели, не се бяха осмелявали да разговарят с нея по този начин. Ако не тя, то братята й щяха да ги изпозастрелят заради нахалството им. С пламнали бузи и блеснали от ярост очи, тя го заплаши: