Той бутна назад каубойската си шапка.
— Изглеждаш изненадана. Прекалено голяма, или прекалено малка ти се струва тая сума?
— Единственото, което зная, е, че никъде няма да ходя с теб. Сама ще се прибера в Милтън Пойнт.
— Не можеш, забрави ли? Колата ти е в Остин, а ти пристигна тук с господин Страстна Целувка. — Бръчиците около очите му се сгъстиха, когато се усмихна. — Предполагам, че би могла да го помолиш да те откара у вас. Макар че милата му мамичка ще получи истеричен припадък, ако малкото й момче не си е у дома за Коледа. Но ти няма да го помолиш, нали, госпожице Сейдж?
Той предварително знаеше отговора на този въпрос и тя го намрази още повече.
По тротоара минаха няколко души, които пееха коледни песни и прокламираха мир на земята, а Сейдж, разтревожена и угрижена, се питаше как да постъпи. Чудеше се дали наистина е разумно да напусне относително сигурното си убежище на верандата на Белчърови и да тръгне с този тип, който изглеждаше така, сякаш извършването на углавни престъпления бе любимото му занимание.
От друга страна, за нея семейството й беше най-важното нещо в света. Ако наистина трябваше да се прибере у дома… Бележката от Лъки изглеждаше съвсем истинска, но щом този мошеник успя да я намери чак в къщата на годеника й…
— В колко часа каза, че започнаха родилните болки на Сара?
На лицето му бавно разцъфна познатата презрителна усмивка, по-мазна и от разтопеното масло, с което поливаха коледната пуйка.
— Това е един от подвеждащите ти въпроси, нали? Искаш да се убедиш, че не съм измамник.
Без да се смути от думите му, тя скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в него сякаш очакваше отговора му.
— Е, добре. Ще се включа в играта — рече й той. — Съпругата на Чейс не се казва Сара, а Марси. По баща Джоунс. Тя е посредник по продажби на недвижимо имущество и от време на време Чейс с много обич я нарича Гъсето — прякора й от времето, когато са ходили заедно на училище.
Той се наклони на една страна, леко присви в коляното единия си крак и я изгледа с арогантен и заплашителен поглед. Палците на ръцете му отново бяха натъпкани в джобовете на дънките му.
— Хайде, госпожице Сейдж! Доброволно ли ще тръгнете или ще трябва да си изработя петдесетте долара?
Тя прехапа долната си устна. Той беше прав за няколко неща, и най-вече съвсем точно й бе посочил, че няма как да си тръгне от къщата на Травис Белчър. Нямаше никакво намерение да моли Травис за каквото и да било. И макар че Харлан Бойд беше долен мошеник и братята й я принуждаваха да прекара няколко часа с него — нещо, за което тя смяташе да им поиска обяснения при първа възможност, — гордостта й не й позволяваше да се обърне за помощ към нито един човек в тази къща.
— Предполагам, че нямам голям избор, нали, господин Бойд?
— Така е. Нямаш никакъв избор. Хайде да вървим.
— Трябва да си взема нещата.
Тя се опита да го заобиколи, но той отстъпи крачка встрани и застана на пътя й. Сейдж вирна глава и яростно го изгледа. Беше доста висок. Тя беше наследила високия ръст на баща си и имаше много малко мъже, които бяха толкова по-високи от нея, че да й се наложи да вдига глава, за да ги погледне в очите. Ръстът му беше твърде обезпокоителен. Както и светлината, която струеше от очите му или пък гласът му — толкова мек и в същото време по мъжки дрезгав и груб.
— Ако бях на мястото на гаджето ти, бих скочил отгоре ти подобно на котарак върху купа с прясна, сладка сметана.
Сейдж мъчително преглътна, но побърза да си го обясни с високо вирнатата си глава.
— Преди време един тип безпокоеше снаха ми и й говореше гадости по телефона. Едва сега разбирам колко отвратена трябва да се е чувствала.
— Ти не си отвратена. Ти си уплашена.
— Уплашена?
— Боиш се, че ако те целуна, ще ти хареса.
Тя презрително изсумтя.
— Бих искала да видя как ще го направиш.
— Надявах се да кажеш точно това.
Вирнатото й нагоре лице все още изразяваше изумление и предизвикателно презрение, когато той постави едната си ръка зад главата й, привлече я към себе си и впи устни в нейните в жарка и страстна целувка. Преди да успее да осъзнае какво става, тя усети езика му в устата си — настойчив, ласкав, неустоим.
Ококорила очи от изумление, тя погледна над рамото му към трапезарията, която се виждаше през прозореца. Сервитьорите се движеха около дългите, изкусно подредени маси, сервираха на гостите на семейство Белчър печени пилета и сладки картофи, докато бившата годеница на сина им бе скандално и брутално нападната на верандата от един мъж с похотлива усмивка и кални ботуши.
Ако не беше замръзнала от изненада, тя сигурно щеше да се разсмее силно и истерично.