— Не искам да ти казвам лека нощ, но трябва.
— Не си отивай — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.
Той нежно я целуна.
— Знаеш, че трябва.
— Не си отивай. — Ръцете й се плъзнаха надолу от кръста му.
— О, Сейдж, скъпа…
— Не си отивай.
Харлан остана до зазоряване, когато тя най-накрая кротко заспа до него. Тогава той се измъкна от стаята толкова тихо, колкото бе влязъл.
— Добро утро — изчурулика Сейдж, когато на следващата сутрин влезе в кухнята. Макар че времето навън бе мрачно и навъсено, настроението й бе слънчево и лъчезарно.
— Здрасти — Девон пъхаше лъжичка след лъжичка овесена каша в розовата устица на дъщеря си. — Кафето е готово. Налей си.
— Благодаря. Къде са другите? — небрежно запита Сейдж.
— Той излезе преди около половин час.
Сейдж се обърна рязко и напрегнато се вгледа в снаха си. В зелените очи на Девон проблясваха закачливи искрици.
— Каза, че ще работи по системата през целия ден.
— В това време?
— Така поне каза. — Сейдж седна до нея на масата. — Добре ли спа? — попита Девон с престорено невинно изражение. Едва успяваше да подтисне напиращия в гърлото й смях.
— Разбирам, че знаеш.
— Аха.
— А Лъки?
— Не. Не съм те шпионирала, Сейдж. Кълна се. Съвсем случайно се събудих по същото време и отидох да нагледам Лорин.
Зачервена от смущение, Сейдж сведе очи надолу. Девон хвана ръката й и я стисна.
— Обичаш го, нали?
— Толкова силно, че дъхът ми сякаш спира.
— Това чувство ми е познато.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— В такъв случай не смяташ, че съм пропаднала развратница, задето му позволявам да се промъква в леглото ми посред нощ?
Девон й се усмихна, макар в очите й да се долавяше тъга.
— Коя съм аз, че да те съдя? Та аз се любих с брат ти още в нощта, в която го видях за пръв път.
Двете жени се усмихнаха една на друга. Между тях цареше пълно разбирателство.
— Когато хората узнаят, ще ме помислят за луда — каза Сейдж. — Та аз съвсем доскоро бях почти сгодена за Травис.
— Ако бях позволила на общественото мнение да определя живота ми, все още щях да съм омъжена за един осъден негодник, като междувременно щях да разбия както моя живот, така и този на Лъки. Марси би могла да ти каже, че много хора бяха шокирани, когато Чейс се ожени за нея. Но тя не позволи мнението им да попречи на брака им.
Девон стисна ръката на Сейдж малко по-силно.
— Трябва да се вслушаш в инстинктите си, Сейдж. Следвай повика на собственото си сърце. Направи това, което е най-добро за теб и Харлан. Не обръщай никакво внимание на мненията и коментарите на околните.
Сейдж сложи другата си ръка върху тази на Девон.
— Благодаря…
Преди да се поддадат на сълзите, които блестяха в очите и на двете, телефонът иззвъня.
— Здрасти, Лъки. Девон е тук. Искаш ли да говориш с нея?
— Не, всъщност търся теб. — Гласът му трепереше от вълнение. — Обади се един от клиентите ти. Тръгнал е за насам, за да уточним подробностите по договора. Чейс нареди веднага да дойдеш в офиса. Харлан наблизо ли е?
— Казал е на Девон, че ще работи на полето целия ден.
— Лошо. Чейс иска и той да е тук, но каза ти да не губиш време и да дойдеш веднага, без да го чакаш.
— Кой е той, Лъки? Как се казва клиентът?
— Хардтек и съдружници. Големият, страшният Грейсън Хардтек идва сам да уговори сделката.
Сребристият мерцедес, паркиран пред сградата на Тайлър Дрилинг, беше твърде странна и необичайна гледка. Беше спрял между един камион и един пикап на компанията.
За да се предпази от дъжда, униформеният шофьор седеше зад волана на колата. Беше отегчен и незаинтересован и едва-едва погледна към Сейдж, когато тя слезе от колата си.
Нямаше и следа от Харлан. Тя произнесе наум една благодарствена молитва, задето Харлан отсъстваше в момента, в който Грейсън Хардтек се появи така неочаквано. Скандалът, обаче, все още не се бе разминал. Сейдж се молеше да приключат сделката възможно най-бързо, така че да й остане малко време, за да измисли някакво обяснение преди да се види с Харлан. Краката й трепереха от напрежение, докато се изкачваше нагоре по стълбите. Бутна вратата и влезе в офиса.
Хардтек се изправи в другия край на стаята.
— Здравейте, госпожице Тайлър.
Сейдж замръзна на прага. Кръвта се отцеди от лицето й. Братята й, които очакваха, че тя ще бъде изключително доволна да се срещне с госта им, я изгледаха озадачени, но тя не можеше нито да се помръдне, нито да проговори.
Очите й мигновено се приковаха в жената. Тя седеше на един изподраскан и ожулен стол с права облегалка и изглеждаше толкова не на мястото си, колкото безценно произведение на изкуството в безвкусна картонена кутия.