Дрехите й, гримът, косата, начинът, по който се държеше, бяха безупречни. На облегалката на стола бе преметнато бяло кожено палто от норки. Атлазената му подплата леко проблясваше. В скута й лежаха чифт ръкавици и чанта, които чудесно се съчетаваха с бледоморавите й обувки и костюм в същия цвят.
Умопомрачителният портрет в офиса на Хардтек не даваше истинска представа за красотата й. Тя беше не просто красива, беше прекрасна. Макар че, злорадо си помисли Сейдж, Мариан Хардтек бе по-стара, отколкото си я представяше.
Най-накрая Сейдж успя да възвърне самообладанието си. Тя влезе в офиса и протегна на клиента треперещата си ръка.
— Добро утро, господин Хардтек. Радвам се да ви видя отново.
— Аз също. Това е съпругата ми, Мариан. Мариан, това е Сейдж Тайлър.
— Здравейте, госпожо Хардтек. — Жената й подаде добре поддържаната си ръка. Сейдж очакваше да се докосне до студена, безчувствена плът, но, за нейна изненада, ръката се оказа топла и мека. Госпожа Хардтек бе толкова изискана и безупречно облечена, че край нея Сейдж се почувства мърлява и раздърпана, макар че дрехите и прическата й бяха съвсем прилични.
Госпожа Хардтек се усмихваше топло и сърдечно и Сейдж отново остана изненадана и учудена. Красивото й лице изразяваше искрено удоволствие от срещата, примесено с известно любопитство, а гласът й бе топъл и приятен.
— Много се радвам да се запозная с вас, госпожице Тайлър.
Сейдж се запита дали щеше да е толкова радостна, ако знаеше с кого бе прекарала предишната нощ.
После, припомняйки си добрите си маниери, тя попита:
— Братята ми предложиха ли ви кафе?
— Да, но ние им отказахме, защото изпихме по няколко докато летяхме насам — обясни Хардтек.
— О, значи сте пристигнали със самолет? Аз си помислих… — Тя посочи с ръка към вратата.
— Лимузината? Наехме я само за днес, за да има с какво да се придвижваме из Милтън Пойнт. — Хардтек отново зае мястото си. — Хайде да се залавяме за работа.
— Докато те чакахме — Чейс се обърна към Сейдж, — показахме на господин Хардтек договора, изработен от нашия адвокат.
— Надявам се, ще се убедите, че той е стандартен и напълно приемлив — каза тя.
Хардтек само изсумтя. Жена му не каза нищо, но докато сядаше на стола, който Лъки й подаде, Сейдж с неудобство усети втренчения й поглед, прикован в гърба й.
— Даваме петгодишна гаранция за всички части на съоръжението.
— Това е поне с три години повече от гаранционното обслужване, което предлагат повечето от компаниите — каза Лъки. — Ние твърдо стоим зад тази гаранция, като заедно с нея ви предлагаме доброто си име и безупречната си репутация.
Сейдж никога преди не бе виждала братята си толкова напрегнати и учтиви. Очевидно и двамата разбираха важността на тази сделка. Името на Хардтек като техен клиент бе достатъчна препоръка за надеждността и ефективността на предлаганата от тях система. Освен това, той имаше толкова разнородни интереси в света на бизнеса, че една сделка с него можеше да повлече още много след себе си.
— Както казах и на сестра ви миналия ден — той се обърна към Чейс и Лъки, — аз мога да си намеря напоителна система отвсякъде. Тя обаче ме привлече с настойчивостта си. Възбуди интереса ми към вашата малка компания. Пожелах да дойда дотук и лично да се запозная с останалите членове на семейството.
Той се облегна назад.
— Както знаете, не всички нефтодобивни компании са разорени в този момент. Все още могат да се спечелят немалко пари в тази област, стига човек да знае откъде да намери малко свободен капитал.
Адамовата ябълка на Чейс подскачаше нагоре-надолу. Сейдж виждаше, че Лъки едва успява да контролира чувствата си и искрено се надяваше, че той няма да избухне и да изстреля някоя от скандалните си, дръзки забележки.
Чейс побърза да отговори.
— Имаме цял екип от работници, които не се плашат от никаква работа. — Сейдж изпита истинска гордост, като чу думите му. Той защищаваше интересите им, без да се моли и раболепничи.
— Радвам се да го чуя — рече Хардтек. — Добре е да зная къде мога да намеря добри сондьори. — Тупна се по бедрата. — Мисля, че тази среща бе полезна за всички ни, нали? — Обърна се към Сейдж и продължи. — Изпълнителят на проекта Шедоу Хилс ще се свърже с вас. От този момент нататък ще контактувате само с него.
Беше почти станал от стола си, когато тя го погледна и попита:
— Кога можем да очакваме депозита?
Той се отпусна обратно на мястото си и я погледна изпод надвисналите си вежди. Чейс и Лъки изглеждаха като поразени от гръм. И двамата се втренчиха в нея, а лицата им изразяваха смесица от недоверие и гняв.