— Депозит?
— Клаузата се намира на страница трета от договора, господин Хардтек. Изискваме депозит от десет хиляди долара, които се изплащат веднага след подписване на сделката. — Сърцето й биеше до пръсване, но тя не трепна под заплашителния му поглед.
— Утре ще ви изпратя чека по куриер. Така добре ли е, госпожице Сейдж?
— Чудесно.
Братята й въздъхнаха с видимо облекчение.
Сейдж бързо ги погледна, опитвайки се да запази хладното си, делово изражение. Чейс победоносно вдигна палец. Лъки леко й намигна.
— Благодарим за личния интерес, който проявихте към компанията ни, господин Хардтек. — Сейдж широко се усмихна. — Съвместната ни работа ще бъде…
— Преди да сключим сделката — той я прекъсна, без да поеме протегната й ръка, — искам да ви задам един въпрос.
Опияняващото й, шеметно ликуване продължи твърде кратко. Успехът, утвърдил чувството й за собствена значимост, изведнъж се оказа доста несигурен. Увереността й се поразклати, а после рязко падна почти до нулата. Сейдж зачака неизбежната катастрофа.
— Чертежите, които ми оставихте, притежават някои отличителни особености, които ми се струва, че разпознавам — каза Хардтек. — Харлан Бойд ли е конструкторът, направил чертежите?
Ушите й бучаха, тя стоеше и не чуваше нищо. Струваше й се, че всеки момент коленете й ще се огънат и тя ще припадне.
Удовлетворяването на всичките й стремежи и амбиции изведнъж се сведе до отговора на един изключително прост въпрос. От него зависеше успехът или пълният провал на сделката. Ако успееше да измисли нещо, Сейдж може би щеше да успее да спаси договора с един от най-влиятелните бизнесмени в щата, щеше да сложи край на дългогодишната борба за финансово оцеляване на Тайлър Дрилинг, щеше да осигури материално благополучие за семейството си и за работниците им.
Нейната настойчивост и находчивост при осигуряването на тази сделка щяха да бъдат високо оценени. Тя щеше да спечели доверието и възхищението на братята си, щеше да докаже на самата себе си, че има достатъчно знания и умения, че е способна бизнесдама, а не просто по-малката сестра в семейството.
Тя беше царица в отбягването на истината. Не че лъжеше! Не, тя просто заобикаляше истината, когато това й изнасяше. Хардтек обаче й бе задал точен и ясен въпрос и изискваше отговор с да или не. Тя просто не можеше да шикалкави повече, но за голяма своя изненада установи, че не иска да го прави.
Дори и ако Чейс и Лъки не стояха само на няколко крачки от нея, дори ако не я гледаха с изненада, недоумявайки защо хитрушата изведнъж си бе глътнала езика, дори ако не долавяше решимостта им да опровергаят всяка нейна лъжа, Сейдж щеше да каже истината.
Грейсън Хардтек я гледаше изпод огромните си вежди, присъствието му малко я плашеше, но тя го погледна право в очите и отвори уста, за да му отговори.
— Да, аз направих чертежите. И ти го знаеше, преди още да я попиташ.
Всички глави се обърнаха към отворената врата. Харлан стоеше на прага, от периферията на шапката му се стичаха дъждовни капки. Беше облечен с яркожълто яке, но ботушите и дънките му до коленете бяха мокри и кални.
Лъки и Чейс бяха напълно слисани и изглеждаха така, сякаш са пропуснали първите две действия на някаква загадъчна пиеса и сега не можеха да проумеят развръзката.
Сейдж се ужаси от изражението на Харлан. Беше същото, както в оня ден, в който бе видял за пръв път името на Хардтек в списъка на евентуалните клиенти, който бе изготвила. Искаше й се да се приближи до него и да му обясни защо го бе предала по този начин, но войнствената му физиономия и заплашителната стойка я възпряха и тя остана вцепенена на мястото си.
Беше й невъзможно да прецени какво си мисли Хардтек в този момент.
Реакцията на жената обаче бе мигновена и спонтанна. Тя скочи от стола си. Ръкавиците и скъпата й чанта паднаха на земята, но тя не им обърна никакво внимание. Бледата й ръка, отрупана с бижута от Тифани, веднага отскочи към гърдите й, които се издигаха и спускаха с бясно темпо.
— Харлан! — Произнесе името му едва чуто, като слаба и несигурна въздишка. После го повтори малко по-високо. Най-накрая го изкрещя, преизпълнена с радостна наслада: — Харлан, скъпи!
Тя прекоси стаята, хвърли се към него, без дори да се притесни, че мокрото му яке ще съсипе изисканите й, изключително скъпи дрехи.
Той отстъпи крачка назад, за да запази равновесие, а след това несръчно я обгърна с ръка.
— Здравей, мамо!
— Истината е, че Харлан е богат. Много богат.
Целият Тайлъров род се беше събрал в кухнята, сякаш по някакъв мистериозен начин всички бяха уведомени, че отново са изправени пред сериозна криза.