Сейдж, която кълцаше лук за врящото на печката чили, умишлено им бе обърнала гръб. Лъки беше най-добрият разказвач в семейството и другите го слушаха, зяпнали от изненада.
— Става дума за истинско богатство. За частни самолети. За лимузини с униформени шофьори. За дарения за колежи и музеи. За болнични крила, построени с техни пари и носещи тяхното име. — Той невярващо поклати глава. — Човек никога не би допуснал това, като го погледне, нали?
— Аз съм напълно объркана — призна си Лори. — Цялото това богатство на Харлан ли принадлежи, или на господин Хардтек?
— И на двамата. Бащата на Харлан, Даниел Бойд и Хардтек са били съдружници. Натрупали милиони от търговия с недвижимо имущество и продължили нататък. Даниел ненадейно умрял от инфаркт. Хардтек откупил дяла му от вдовицата му, Мариан. Около година по-късно се оженил за нея.
— Как разбра всичко това? — поиска за узнае Марси.
Тя прехвърли Джейми на другото си рамо. Чейс, забелязал явната й умора, се приближи и взе сина си.
— Истината излезе наяве по време на разгорещения им скандал — каза той. — В началото не разбирахме нищо, но колкото повече говореха, толкова по-ясно ни ставаше.
Сейдж сипа нарязания лук във врящата тенджера. Избърса с ръкав сълзите си и течащия си нос. Лукът й даваше добро оправдание, за да си поплаче.
Спомни си колко бе горда със себе си, колко самодоволно бе превъзнасяла интелекта и възможностите си. Решила бе, че е осъществила голяма сделка, страхотна сделка, изключителна сделка. А изведнъж се оказа, че единствената й заслуга се състоеше в това, че бе разкрила пред Хардтек настоящия адрес на Харлан.
Това бе причината, подтикнала го да долети с частния си самолет до Милтън Пойнт и да наеме лимузина за деня. Не бе дошъл, за да уточни сделката с незначителната Сейдж Тайлър, а за да намери своя своенравен и вятърничав заварен син.
— Доколкото разбирам, Харлан не е харесал идеята Хардтек да се ожени за майка му — каза Пат като прехвърляше кибритената клечка из устата си.
— Никак — отговори Лъки. — Очевидно Харлан и баща му са били много близки. Когато се прибрал за ваканцията — по онова време учел в колежа Свети Едуард в Сан Антонио — и те му казали, че женитбата им е вече факт…
— Fait accompli — каза Марси.
— Какво?
— Свършен факт — нетърпеливо поясни Девон. — Продължавай.
— Харлан ги обвинил, че са се срещали зад гърба на баща му още преди смъртта му. Днес им отправи същите обвинения. Точно тогава госпожа Хардтек не издържа, отпусна се на един стол и започна да плаче неудържимо. Непрекъснато повтаряше: Грешиш, Харлан, грешиш. Аз обичах баща ти. Как изобщо можеш да си помислиш, че съм му изневерявала?
Лори веднага се изпълни със съчувствие към бедната жена.
— Мисля, че Харлан се е отнесъл много несправедливо към нея.
— Та той е бил едва петнадесетгодишен! — Сейдж се обърна и яростно ги изгледа. — Не разбирате ли какво изпитва към майка си едно петнадесетгодишно момче, особено пък, ако тя съвсем наскоро е изгубила съпруга си? Реакцията на Харлан е била съвсем нормална. Мислел си е, че Хардтек узурпира полагащото му се място на глава на семейството.
После рязко се обърна към масата и започна да кълца чушки за чилито, като отмъстително размахваше кухненския нож. Какво ли значение имаше мнението й? Никакво! Отново се бе проявила като истинска глупачка, разтръбявайки наляво и надясно заслугите си за този договор. А всъщност Хардтек не бе проявил никакъв интерес към нея самата и към търговските й способности. Лъки продължи.
— Харлан вероятно е сгрешил в преценките си, но, както каза Сейдж, той е виждал цялата ситуация през погледа на един незрял юноша.
— Едно дете, потънало в скръб за единия си родител, което изведнъж се е почувствало предадено и изоставено и от другия — добави Лори, вярна на чувството си за справедливост и както винаги преизпълнена със съчувствие и състрадание. — Наистина безизходна ситуация. За всеки един от тях.
— Харлан негодувал срещу Хардтек, намразил го, защото смятал, че той се опитва да заграби всичко, което някога принадлежало на Даниел Бойд. Решил, че майка му е развратница и избягал от къщи — продължи Лъки. — Оттогава не се е връщал у дома си. Когато Сейдж показала на Хардтек чертежите му, той веднага разпознал характерната за Харлан прецизна техника.
— Как така? — попита Девон.
— Харлан не го е знаел, но Хардтек и Мариан са се интересували от него през цялото време, макар че никога не са се намесвали в живота му. Очевидно са виждали негови работи и преди това.