Чейс се намеси в разговора.
— Хардтек си призна, че след срещата му със Сейдж е наредил да я следят няколко дни.
— О, Боже! — възкликна Лори.
Острието на кухненския нож с ярост се заби в дъската за рязане. Сейдж бе вбесена от разкритието, че някакъв частен детектив я бе следил и фотографирал. Това й се струваше крайно непочтено. Изобщо не я интересуваха милиардите на Хардтек, но трябваше да отдаде заслуженото на хладнокръвието и дързостта му.
— Хардтек е много влиятелен — поясни Лъки. — Има безброй служители, които само очакват нарежданията му. Но както и да е. След като се уверил, че нашият конструктор наистина е Харлан, той решил, че е крайно време да се срещне с разпътния си заварен син, като не пропуснал да вземе и Мариан за представлението.
— Искаш да кажеш, че той я е придумал да дойде, без да й каже защо? Тя не е знаела нищо? — Марси изглеждаше отвратена.
— Напротив, знаела е. И изгаряше от нетърпение да зърне сина си, когото не бе виждала от четиринадесет години.
— Трябва да признаем, че Харлан се отнесе много мило към нея — осведоми ги Чейс. — Позволи й да го гали, да го прегръща, да опипва лицето му, косата му. Нали знаете как се държат майките, които не са виждали децата си известно време? Целунаха се и дълго стояха притиснати един към друг. Цялата враждебност на Харлан бе насочена към Хардтек, а не към майка му.
— Значи чувствата му са останали непроменени през всичките тези години? — попита Марси.
— Очевидно е така — кимна Лъки. — Той обвини Хардтек, че е откраднал всичко — бизнеса, парите и жената на някогашния си съдружник.
— Твърде силни думи — отбеляза Пат.
— Е, Хардтек също не му остана длъжен. Каза на Харлан, че е свободен да си мисли каквото му дойде наум за него, но че няма да позволи Мариан да бъде обвинявана в прелюбодейство. Съвсем определено останах с впечатлението, че старият грубиян наистина я обича. Той се закле, че всяко пени, принадлежащо на Мариан и Харлан, е там където го е оставил Даниел Бойд — под попечителство, което с времето е натрупало лихви в астрономически размери. Обърна се към Харлан и му рече: Защо не престанеш да се държиш като малко сополиво хлапе? Защо не предявиш права над наследството си? Крайно време е и ти да поемеш някаква отговорност. И тогава Харлан му каза: Не го искам това наследство. Не желая да се превърна в алчен сребролюбец като теб. Майната му на наследството и на всички постове и привилегии, произтичащи от него!
— Лъки! — запротестира Лори. — Децата слушат.
— Но, мамо, аз смекчавам всяка казана дума. Харлан се изрази далеч по-грубо. И тогава Хардтек заяви, че Харлан не притежава никакво чувство за отговорност и винаги ще си остане само един скитник и безделник. Точно тук се намеси Сейдж и рече на Хардтек, че Харлан е най-сигурният и надежден човек, когото някога е срещала и че чувството му за отговорност не подлежи на съмнение.
Всички погледи се насочиха към нея.
— Сейдж, радвам се, че си защитила нашия приятел — каза Лори, — но си мисля, че е било неуместно да се включваш в спора им.
Сейдж рязко се обърна. На върха на ножа й бе забодено малко парченце месо.
— Моята намеса беше повече от уместна. Имам пълното право да подкрепя Харлан, защото скоро ще бъда негова съпруга.
Последвалите възклицания варираха от пълно недоверие до радостна изненада.
— А Харлан знае ли това? — попита Лъки.
— Късно снощи той ме помоли да се омъжа за него.
Лъки скочи от стола си.
— Кога снощи? А аз къде бях?
— Спеше дълбоко в леглото си.
Той сурово погледна жена си.
— Девон, знаех си, че криеш нещо от мен. Има ли нещо, което би трябвало да ми кажеш?
— Сядай, Лъки. Ще уплашиш Лорин.
— Тя е права, Лъки. Седни си на мястото — излая Чейс. — Ако сега изгубиш самообладание, само ще влошиш нещата.
— И ако още веднъж се сбиеш с него, сама ще ти счупя ръката — заяви Сейдж.
— Мислех, че си си счупил ръката, когато си се препънал в теглича на ремаркето — възкликна Лори.
Лъки засрамено наведе глава.
Чейс въздъхна и се обърна към Лори.
— Спъна се и падна върху пикапа по време на един юмручен бой с Харлан. Поводът бе девствеността на Сейдж. Страхувахме се, че може да е бременна.
Лори зяпна от изненада и потърси ръката на Пат. Шерифът ги изгледа с буреносно изражение.
— Не можете ли поне известно време да се държите както трябва? Напускаме града за няколко седмици и веднага всичко тръгва наопаки.
— Има ли още нещо? — попита Лори. Изглеждаше тъжна и наранена.
— Почти нищо — отвърна Лъки. — Освен може би фактът, че Хардтек не се отказа от сделката, въпреки обидите, които си размениха с Харлан.