На горния етаж се затвори някаква врата.
— Шшт, той идва — прошепна Сейдж.
В кухнята се възцари абсолютна тишина. Сейдж едва дишаше. Никой не бе виждал Харлан от момента, в който вторият му баща го бе нарекъл сополив кучи син, който бе разбил сърцето на майка си заради глупавата си гордост и проклетия си инат. Харлан рязко бе отворил вратата и побеснял от гняв бе напуснал офиса на Тайлър Дрилинг.
Сейдж се втурна след него, но когато излезе на улицата, той вече беше изчезнал. Тя се качи на колата си и пое за дома в поройния дъжд, като през цялото време се надяваше, че ще завари пикапа му паркиран пред къщата. Разрида се от облекчение, когато зави по алеята и видя, че той наистина е там.
И тогава смелостта й я напусна. Вместо да изтича при него, тя се присъедини към останалите в кухнята, за да му даде достатъчно време да се справи сам с неприятните събития от сутринта. След като години наред бе бягал от себе си и от нещастната си младост, най-сетне бе принуден да погледне действителността и да я приеме такава, каквато е. А за това трябваше време.
Чуха го да слиза по стълбите, а след това да прекосява трапезарията и да се насочва към кухнята. Всички се престориха на заети, но всъщност Лорин беше единствената, която действително се занимаваше с нещо. Опряла муцунка на бузата на майка си, тя правеше големи балони от слюнка и безгрижно бърбореше.
Той влезе през вратата и очите му веднага потърсиха Сейдж. Тя се усмихна несигурно, но усмивката й замръзна в момента, в който забеляза пътната чанта в ръката му.
— Аз си тръгвам. Освободих стаята ти. Можеш отново да се нанесеш в нея.
Съобщението му ги изуми и потресе. Чейс пръв успя да си възвърне способността да говори.
— Тръгваш ли?
Харлан пристъпи напред и му подаде ръка.
— Допадна ми още когато те срещнах за пръв път в Хюстън миналата година. Сега те харесвам още повече и държа да го знаеш. Желая ти късмет.
После се приближи до Лъки и го потупа по лявата ръка.
— Съжалявам за ръката ти. Не беше нарочно. Ти си дяволски свестен мъж.
След това се обърна и към двамата.
— Тази сутрин проверих цялата система. С новите компютри помпите ще работят без грешка. Ще намерите всичките ми чертежи в шкафа в склада. Ако се придържат към тях, хората ви не би трябвало да имат никакви проблеми със сглобяването и монтажа.
— Не искаме да си тръгваш, Харлан — тихо каза Чейс.
— Време е да го направя. — Бързо погледна Сейдж. — Крайно време.
— Ами парите ти от комисионната? Как ще разберем къде да ти изпратим чековете? Ако се осъществят някои от сделките, върху които работихте заедно със Сейдж, ти ще получиш доста пари.
Той само сви рамене.
— За момента разполагам с достатъчно джобни пари. Ако ми потрябват по-нататък, сам ще се свържа с вас.
Знаеха, че няма да го направи. Той бавно заотстъпва към вратата.
— Девон, Марси, грижете се добре за тия сладки бебета. Те наистина ще ми липсват. Пат, грижи се за Лори. Тя е страхотна жена.
Лори се изправи и протегна ръце към него, опитвайки се да го задържи.
— Харлан, моля те…
— Довиждане на всички. — Той нахлупи шапката си, излезе през вратата и изчезна в дъжда.
Сейдж остана неподвижна няколко секунди, глупаво загледана в затворената врата. После осъзна, че всички останали полагат отчаяни усилия да не я гледат с жал и състрадание.
Преди да е имала време да обмисли добре намеренията си, тя се втурна след Харлан. Прекоси стаите, като заобикаляше мебелите като изкусен фехтувач, изхвърча през предната врата, притича през верандата и се спусна по стълбите. Без да обръща внимание на студения, проливен дъжд, тя се затича към пикапа и стигна точно когато Харлан подхвърли чантата си в кабината му.
Сейдж сграбчи ръкава му и го завъртя към себе си.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Не можеш просто ей така да ме изоставиш.
— Прибирай се вътре. Ще се измокриш до кости.
— Пет пари не давам, че ще се измокря. Нито пък ме е грижа дали си някой тексаски Доналд Тръмп, или си беден като църковна мишка. Искам само теб, без значение дали си богат като крез или нямаш пукнат грош.
Така бързо бе излетяла от кухнята преди малко, че бе забравила да остави кухненския нож. Сега яростно го размаха под носа му.
— Днес научих за себе си още нещо. Научих, че съм човек, с когото околните трябва да се съобразяват. В началото мислех, че Хардтек е дошъл дотук само за да те намери. А после, преди не повече от тридесет секунди, изведнъж осъзнах, че едва ли му е било необходимо да подписва цял договор, за да разбере къде се намираш. Можел е да те открие още в момента, в който детективите му са ни видели заедно. А това означава, че наистина съм му направила впечатление. Аз го накарах да се заинтересува от Тайлър Дрилинг. Получих този договор не благодарение на теб, а въпреки теб. О! — изръмжа тя. — На всичкото отгоре имаше наглостта да ме обвиняваш, че заобикалям истината, при положение, че ти от години живееш с една голяма лъжа. Крайно време е да спреш да бягаш от себе си, Харлан. Крайно време е да изгладиш противоречията си с Хардтек, ако не заради себе си, то поне заради измъчената ти и съсипана от мъка по теб майка. И още нещо! Не можеш да ме любиш цяла нощ и да ми предлагаш брак, а после да изчезнеш оттук, сякаш нищо не се е случило. Как изобщо се осмеляваш да си помислиш, че можеш да постъпваш така с мен, Харлан Бойд? Как се осмеляваш да ме унижаваш пред цялото ми семейство веднага след като съм им съобщила, че си ме помолил да се омъжа за тебе?