— Този път няма да преглътна гордостта си и да крия наранените си чувства, както постъпих при разрива с Травис. Този път всичко е много по-сериозно. Този път ще ритам, ще хапя, ще пищя, ще легна пред камиона ти, ще направя всичко възможно, за да те задържа при себе си.
— Хвалеше ми се, че никога не оставяш работата си недовършена. Е, добре, снощи ми обеща, че ще ми бъдеш верен и ще ме направиш щастлива. А това е работа, която ще запълни остатъка от живота ти.
— Не можеш да ме обвиниш, че искам да се омъжа за парите ти. Защото когато се съгласих да стана твоя жена, аз не знаех дали имаш и пет цента в джоба си. И тогава те обичах точно толкова, колкото и сега. Така че, вземи тая чанта от пикапа и я върни обратно в стаята. Няма да ходиш никъде без мен!
Дъждът се стичаше по лицето й. Дрехите й бяха залепнали за тялото. Косата й висеше на мокри кичури по лицето и по врата й. Но тя не забелязваше нищо.
Той я изгледа и я попита като бавно изговаряше всяка дума:
— Да не би да смяташ да ме наръгаш с този нож, ако не ти се подчиня?
— Може и да го направя. Ще се ожениш за мен, дори и ако трябва да те убия преди това.
Той мрачно поклати глава, измърмори няколко ругатни и се загледа в подгизналия от дъжда пейзаж. После премести поглед към нея и се разсмя. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и я привлече към себе си. Измъкна ножа от ръката й и го хвърли настрана. Той цопна в най-близката локва.
— Аз имам много пари — започна той.
— И какво от това?
— Никога няма да позволя те да ме обсебят, Сейдж. Не разчитай, че някога ще променя отношението си по въпроса.
— Единственото нещо, на което разчитам, е, че няма да промениш отношението си към мен.
— А какво е отношението ми към теб?
— Ти ме обичаш. Обожаваш ме. Боготвориш ме. Не можеш да живееш без мен. Аз те възбуждам, правя те доволен и щастлив.
Той се разсмя, обгърна задника й с ръце и я повдигна нагоре. Тя обви крака около бедрата му. Притиснал я към себе си, той бавно се завъртя, а дъждът продължаваше да се излива отгоре им.
— Ти си луда, но си права.
— За какво?
— За всичко, което каза.
— Тогава ме целуни така, както си знаеш.
Когато най-накрая се откъснаха един от друг, той предпазливо погледна към къщата.
— По дяволите, Сейдж! Ако не престанеш да ме целуваш по този начин, ще трябва още тук да започнем медения си месец.
Тя ухапа долната му устна.
— Точно такива са намеренията ми.
Епилог
— Харлан, събуди се. Време е.
Той изсумтя и зарови лице в косата й.
— Бих искал, скъпа, но съм пребит от умора. Не можеш ли да почакаш до сутринта?
Сейдж леко се изсмя и свали ръката му от гърдата си.
— Не исках да кажа, че е време за онова. Време е да ме закараш в болницата.
Той мигновено седна в леглото.
— Искаш да кажеш, че ще раждаш?
— Имам контракции от два часа.
— Два часа? По дяволите, Сейдж! Защо не ме събуди?
— Защото, както и сам каза, си пребит от умора. Наистина не трябваше да си идваш от Луизиана тази вечер.
— И какво щеше да правиш сега, ако не си бях дошъл? — Той напъха крака в дънките си и бързо се изправи.
Беше отишъл в съседния щат, за да провери как работи нефтената сонда, която бяха предоставили на една нефтодобивна компания, управлявана от втория му баща. Рано вечерта й бе позвънил, за да й каже, че се прибира, а тя се бе опитала да го убеди да не предприема толкова дълго пътуване по това време. Сега обаче, бе доволна, че не я бе послушал.
— Бях надалеч от теб твърде дълго, скъпа — беше й казал той.
— Само два дни.
— За мен това е твърде дълго.
Тя се усмихна, припомнила си страстния тон, с който бе произнесъл тези думи, и посегна към телефона.
— Ще се обадя на лекаря.
— Къде е проклетият куфар? — попита той, докато ровеше из дрехите в гардероба. — Добре поне, че го приготви навреме. Къде е?