— В другия гардероб. — Тя помоли да уведомят лекаря, че има родилни болки и че тръгва за болницата и затвори телефона. — Харлан, успокой се. Разполагаме с достатъчно време. Водата ми още дори не… опа!
— Какво! — Той подаде глава от гардероба.
— Водата ми току-що изтече.
Без да спира да ругае, Харлан я зави в едно одеяло и я занесе до колата.
— Дишай — нареди й той, макар неговото собствено дишане да бе далеч по-нестабилно. — Не забравяй да дишаш по начина, по който ни учиха.
Той я нагласи на едната седалка, а после на бегом заобиколи колата. Разкопчаната му риза се ветрееше след него.
— Закопчей си ризата — каза му тя, докато се отдалечаваха от къщата, която Марси им бе продала на по-ниска цена като подарък за сватбата им.
— Как можеш да мислиш за ризата ми в подобен момент?
— Не искам всички сестри да се заплеснат по косматите ти гърди, разбра ли?
Той спря на светофара само колкото набързо да закопчее ризата си, а след това продължи на червено.
— Ще те глобят — предупреди го тя.
— Имам връзки в градската управа.
— Няма да е за дълго. Пат ще се пенсионира следващата седмица. О, Харлан, не мога да пропусна прощалното му парти!
Лори бе ремонтирала бившата ергенска квартира на Пат и я бе превърнала в истинско бижу. Харесваше й да живее в града, близо до всичките си приятели и многобройни обществени ангажименти. Въпреки че непрекъснато бяха заети с нещо, те сякаш все още караха медения си месец. Беше трудно да се прецени кой от двамата бе по-влюбен и оглупял.
— Ще отложат партито, ако се наложи — увери я той. Протегна ръка и я постави на стомаха й. — Той избърза, нали? Защо толкова рано? Не мислиш, че ще има някакви проблеми, нали?
— Всичко е наред. Той просто иска час по-скоро да те види. Толкова много съм му говорила за теб. — Тя нежно покри ръката му със своята.
Гумите силно изсвириха, когато Харлан спря пред отделението за бърза помощ. Без да чака за носилка, той отново я взе на ръце и я внесе вътре.
Попълниха картона й и една от сестрите каза:
— Лекарят ще трябва да я прегледа за няколко минути, господин Бойд. След това ще можете отново да влезете при нея.
— Обади се на всички — извика през рамо Сейдж, докато я караха към предродилната зала.
След като уведоми семейството й, Харлан бе допуснат в залата. Преди това трябваше да облече стерилна лекарска униформа.
— Това е точно твоят цвят — синьо. Много ти отива — отбеляза Сейдж, когато той се появи при нея.
— Както винаги, вярна на себе си. Никога не знае кога да си затвори устата. — Наведе се над нея, а очите му изведнъж се замъглиха от вълнение. — По дяволите, Сейдж. Обичам те!
— И аз те обичам. — Тя сграбчи ръцете му. — И малко се боя.
— Ти?
— Да. А знаеш, че не бих си го признала пред никой друг. Остани с мен, Харлан.
— Завинаги, мила. Можеш да разчиташ на това.
Откараха я в родилната зала. Сейдж пъшкаше и охкаше, наричаше гинеколога си прасе и жалък мъжки шовинист. Няколко минути по-късно, с помощта на Харлан, тя без всякакви усложнения роди сина му. Добродушният лекар повдигна ревящото бебе и го положи в ръцете на нетърпеливия му баща.
— Поздравления, господин Бойд.
— Наричайте ме Харлан — разсеяно отвърна той и положи сина си на гърдите на Сейдж.
— О, колко е красив! — В гласа й се долавяше искрено страхопочитание. — Виж, Харлан! Виж какво красиво бебе си имаме.
Измина почти цял час преди най-накрая да останат сами със сина си. Сестрата ги предупреди, че след малко ще се върне да го отнесе в залата за новородени.
Сейдж погали с пръст меката му руса косица.
— Взел е твоята коса, Харлан. Твоя нос.
— Моя пенис.
— О! — възкликна тя. После го изгледа страстно и добави: — Нищо чудно. — Разсмяха се заедно, а след това се целунаха.
— Извика ли всички?
— Ще нахълтат в родилното отделение веднага щом им позволят. В тази болница ще трябва да ни лекуват по намалена тарифа. Непрекъснато им отваряме работа.
За всеобща радост, Марси бе обявила, че отново е бременна, макар че Джейми все още не бе навършил годинка. Биологичният й часовник я принуждавал да бърза, бе им казала тя. Бизнесът й процъфтяваше и без нея и тя можеше да се отдаде изцяло на майчинските си инстинкти. Двамата с Чейс бяха невероятно щастливи.
Статиите на Девон вече се отпечатваха и в няколко извънщатски вестника. Лъки и тя вече мислеха за друго дете, макар че той се кълнеше, че не би могъл да направи по-голяма красавица от Лорин. После, без дори да спре за да си поеме дъх, ги уверяваше, че би опитал с най-голямо удоволствие.
Тайлър Дрилинг получаваше повече поръчки, отколкото можеше да изпълни. Камионите им непрекъснато пътуваха от град на град. Допреди няколко седмици Сейдж управляваше бизнеса с напоителните съоръжения, координираше сделките, преговаряше с нови клиенти, ръководеше офиса, който бе значително разширен и в него вече работеха две секретарки.