— Ами Мариан и Грейсън? — попита Сейдж. — Обади ли им се?
— Мама подскочи от радост. Ще пристигнат утре сутринта.
Сейдж протегна ръка и с обич го погали по бузата. Благодарение на настойчивите й опити за помирение, Грейсън и Харлан вече се държаха относително учтиво един към друг. Все още съществуваше известно напрежение, защото Харлан отказваше да се включи като партньор в бизнеса на Грейсън. Разногласията им по този въпрос явно никога нямаше да бъдат преодолени. Но Харлан и майка му отново бяха заедно, а това бе най-важното за момента.
Харлан бе признал пред Сейдж, че не бе успял да се пребори с раните и разочарованията от юношеството си. В действителност никога не е бил убеден, че майка му е била невярна съпруга и че Грейсън е подъл и безскрупулен мошеник. Много по-лесно му е било да ги вини за смъртта на баща си, изпитвал е нужда да насочи гнева си към някого, за да може да продължи напред.
Грейсън, с грубия си и рязък нрав, бе толкова различен от сърдечния, весел и сговорчив баща на Харлан, че той просто не можеше да го приеме като съпруг на майка му. Сейдж търпеливо се опитваше да му обясни, че Грейсън се държи с Мариан по начин, съвсем различен от оня, по който се отнасяше към конкурентите си в бизнеса.
— Сигурна съм, че той много обича майка ти.
— Предполагам, че е така. Но след като мама се омъжи за него, аз реших, че парите са истинско зло — бе й казал той, опитвайки се да я накара да разбере отношението му. — Всеки, който разполага с достатъчно пари, може да се разпорежда с живота и съдбите на други хора. Това е, което не мога и не искам да приема.
През последните няколко месеца бе започнал да тегли пари от наследството си, но само защото не можеше да понесе мисълта, че всичките тези пари стоят неизползвани, когато толкова много хора се нуждаят от тях. Направи значителни дарения на най-различни благотворителни организации и комитети, но си остана напълно анонимен и никой не разбра откъде постъпват сумите.
— Защо не започна да раздаваш тези пари по-рано? — веднъж го попита Сейдж. — Например когато видя, че Тайлър Дрилинг е в беда. Защо просто не даде на Чейс малко пари?
— Защото парите сами по себе си не можеха да разрешат проблемите му. Не и в перспектива. А и освен това, аз обичам да използвам собствените си възможности и изобретателност. Хората обикновено не се отнасят добре към подаянията, но, ако не са глупаци, разбира се, те винаги с готовност приемат нови и оригинални идеи. По този начин им остава удовлетворението от мисълта, че сами са се справили със затрудненията си. Ако просто бях подписал един чек, братята ти никога нямаше да изпитат задоволство и гордост от постигнатото. Нито пък аз.
Той продължаваше да носи дънки, които изглеждаха по-стари и оръфани от тези на повечето завършващи студенти, и караше раздрънкан пикап, а Сейдж непрекъснато се заканваше, че ще подпали старата бракма, за да я освободи от мъките й. Харлан обаче твърдеше, че пикапът е в състояние да измине още много мили.
Сейдж се вгледа с любов в лицето му и тихо каза:
— Попитаха ме как да попълнят акта за раждане. Казах им, че бебето ще се казва Даниел Тайлър Бойд.
— Даниел — дрезгаво повтори той с блеснали от сълзи очи. — Благодаря ти, Сейдж. Харесва ми. — Преглътна мъчително, опитвайки се да се отърве от буцата, заседнала в гърлото му. — Не мога да се начудя на теглото му. Роди се толкова рано, а тежи три килограма и половина. Не е ли много?
Тя навлажни устните си и го погледна.
— Всъщност, той изобщо не е преждевременно роден, Харлан.
— Но ти ми каза, че трябва да се роди в началото на ноември.
— Да, точно това ти казах. Истината обаче е, че Даниел се роди съвсем навреме.
— Но днес е първи октомври. Което означава, че той е заченат в началото на януари.
— Аха.
Харлан се вгледа в очите й, изведнъж проумял всичко.
— Ти, малка лъжкиня! Била си бременна през цялото време. Станало е още първия път в караваната, нали? А ти ме излъга и ми каза, че не си бременна.
— Не бих казала, че е точно така. Не можех да позволя отново да се сбиеш с братята ми, нали? А и освен това не исках да се ожениш за мен по задължение, или от жал. О, да, отрекох, че съм бременна, когато в действителност Даниел вече растеше в корема ми.
Харлан я изгледа недоверчиво, а след това отметна назад глава и се разсмя. Даниел се смръщи, допрял личице до гърдата на майка си.