— Боец има нужда от почивка, затова ще тръгнем за форт Уърт на разсъмване. Наспи се, защото ни чака дълъг път.
— Ами индианците?
— Да се надяваме, че са взели каквото са искали и са си отишли.
С небрежно безразличие Джес седна на леглото и започна да разкопчава ризата си.
— Какво правиш? — запита Ариел с треперещ от безпокойство глас.
— На какво ти прилича? Приготвям се да си легна.
— Не и в тази стая.
— Виж, Тил… ъ-ъ… Ариел, просто легни и заспивай. Няма да те изпусна от поглед. Струваш хиляда долара жива или мъртва и никак не ме е грижа точно как ще те заведа там. След този номер, който ми разигра днес с Боец, очаквам всичко от тебе.
Никога досега Джес не беше наранявал жена, но предпочете да не разкрива това пред Ариел. Може би, помисли си, ако тя реши, че той е в състояние да й направи нещо, само и само да спечели наградата, ще стои мирна.
Ариел не знаеше какво да мисли. Беше чувала, че ловците на глави са закоравели, хладнокръвни и порочни мъже. Чудовищното му твърдение, че тя е убила брат му, го правеше още по-опасен. Рано или късно щеше да научи истината за нея, но дотогава тя не можеше да си позволи грешна стъпка. И нейното време щеше да дойде, помисли Ариел с блажено доволство, а когато дойдеше, тя щеше да направи така, че Джес Уайлдър да съжали, задето е попаднал на пътя на Ариел Лийланд.
— Ще спя на стола — каза тя, дръпвайки едно одеяло от леглото.
— Не се тревожи — каза Джес, леко развеселен. — Много съм уморен, за да те уважа както трябва. Не ми се ще да правиш неблагоприятни сравнения с Барт Дилън. — Свали ботушите си, сложи пистолетите под възглавницата и се изтегна на леглото. — Спя леко — предупреди я, обърна се и затвори очи.
След минути по равномерното му дишане тя разбра, че вече е заспал.
Ариел остана седнала на стола, докато главата й не започна да клюма и тя внезапно усети, че се свлича настрани.
Мърморейки думи, които една дама не би трябвало да знае, камо ли да изрича, тя стана и предпазливо се приближи към леглото. Джес не помръдна. Тя внимателно приседна на ръба, но единствената му реакция беше леко изпухтяване. Ариел си пое дъх на пресекулки, държейки се колкото може по-близо до ръба. Ужасните събития от деня изплуваха в паметта й и бавно се разнесоха, докато потъваше във вълните на съня.
Някъде посред нощ тя потърси топлината на огромното тяло на Джес. Още сънен, той обви ръце около нея и я притегли към себе си. Събуди се преди зазоряване, стреснат, че намира Ариел свита до него, че една от големите му длани е обгърнала удивително заоблената й гърда. Няколко дълги минути той не помръдна. Глупава усмивка се разля по лицето му, докато вкусваше усещането за мека, податлива плът, изпълваща шепата му. Потърка леко нос във врата й, мирисът на виолетки го подлудяваше. На лицето му се изписа замислено изражение. Беше два пъти по-едър от Ариел, можеше да я събуди и да се зарови дълбоко в нея, преди тя да разбере какво става. Жена като нея сигурно беше имала повече мъже, отколкото можеше да преброи.
Ухили се блажено, представяйки си какво ли ще бъде да се люби с такова съвършено създание. Не да го направи набързо, а да я обладае с бавна и нежна страст. Господи, да не е полудял, укори се Джес. Трябва да си е загубил ума, щом иска жена като Тили Каулс. Бавно дръпна ръка от мекото възвишение на гърдата й и полека се измъкна от леглото.
Ариел се събуди, когато Джес вече опасваше колана с пистолетите. Тя се прозя, изтръгвайки се бавно от прегръдките на един великолепен сън. Тиха усмивка повдигна ъгълчетата на устните й и тя се обърна настрана, за да продължи съня си. Но не можа. Измърмори недоволно, когато Джес се пресегна и я обърна.
— Смъквай си сладкото задниче от леглото, Тили, време е да тръгваме.
— Ариел.
Джес не изглеждаше в настроение.
— Хайде, Ариел, нямаме време за губене.
Макар че беше много рано, Олга и Джо вече приготвяха закуската. За съжаление на Ариел Олга избягваше погледа й. Ужасно беше да си помисли, че Джес я е убедил, че тя е някаква разбойничка. След закуската Олга приготви пакет с храна за из път и плахо предложи на Ариел едно одеяло. Джес си имаше одеяло.
— Ще се отбия в станцията във форт Уърт да съобщя за нападението — каза той, натоварвайки Ариел на седлото пред себе си. — Сигурно ще изпратят нови коне, защото другият дилижанс трябва да мине съвсем скоро.
— Защо не останете да изчакате другия дилижанс и да пътувате удобно до Форт Уърт? — предложи Джо.
— Много ти благодаря, Джо, но колкото по-скоро се отърва от това създание, толкова по-добре. Барт Дилън все още се разхожда свободно и имам намерение да го открия. Животът ми не ми принадлежи, докато не го тикна зад решетките.