— Значи се връщаш? — запита Ариел, все още скептична.
— И диви коне не могат да ме откъснат от тебе тази нощ. — Той не каза нищо за утре, но Ариел си извади собствени заключения. — Ще ти поръчам вана и нещо за ядене. Поспи, ако искаш, докато се върна; ще си дойда веднага щом мога.
Разкошният аромат на храната, която Джес поръча, като по чудо събуди апетита на Ариел. Тя изяде всичко в чинията и поиска още една порция десерт. След като чиниите бяха ометени, тя обхвана корема си с разперени пръсти, чудейки се как така вътре в нея може да расте дете, когато още няма никакви видими признаци. Изглеждаше толкова плоска, колкото винаги си е била. Сега, когато вече не й се гадеше през по-голямата част от деня и апетитът й се беше върнал, очакваше да забележи явна промяна във вида си. Опита се да си представи как детето на Джес издува корема й и набърчи нос. Не беше от най-вълнуващите представи. Но си имаше и компенсация.
Ваната беше дори още по-добре дошла от храната. Дни наред не се беше къпала в истинска вана и се почувства прекрасно. Можеше дори да заспи в топлата вана и като че ли наистина задряма. Когато Джес се върна след малко, тя тъкмо доизмиваше косата си.
Джес затвори вратата и се облегна на нея, а една бавна усмивка изви ъгълчетата на устата му. Остана неподвижен, наслаждавайки се на омагьосващия вид на Ариел, цялата розова и сияеща от банята. Беше дори още по-красива, отколкото си я спомняше. Най-дребната жена, която някога беше виждал, и всеки инч от нея беше възхитително оформен и деликатно изваян в съвършена женствена обвивка. Изглеждаше така, сякаш би могъл да я пречупи на две с голи ръце, но беше силна. Силна, независима и упорита. Повечето жени биха се огънали под всички премеждия, които тя беше преживяла, откакто беше дошла в Тексас. Но Ариел беше оцеляла и дори беше станала още по-красива, ако това беше възможно. С настойчивост и изненадваща сила тя беше преодоляла всички препятствия, които съдбата беше изпречила на пътя й. И беше негова, да я обича и пази до края на живота си.
— Цяла нощ ли ще стоиш там и ще ме гледаш? — запита лукаво Ариел.
— Не, имам други идеи как да прекарам нощта — намекна безсрамно Джес. — Ако не си много уморена — добави той.
Не би направил нищо, с което да нарани Ариел, независимо колко много искаше да се люби с нея. Тя вече беше преживяла твърде много.
Отговорът на Ариел беше да излезе от ваната и да протегне ръце към него. Джес реагира незабавно, отблъсна се от вратата и се придвижи към нея с грацията на дебнеща пантера. Ръцете му се обвиха около нея и Ариел почувства краката си да се от делят от пода, когато той я вдигна високо във въздуха. Тя изпищя възторжено, когато Джес я завъртя и пак я спусна на пода. Отстъпвайки назад, той започна да съблича дрехите си.
— Няма смисъл да хабим водата — каза, влизайки във ваната. — Измий ми гърба, скъпа.
Ариел побърза да изпълни желанието му и започна да търка широкия му гръб. Джес изстена в прилив на наслада. Извъртя се внезапно и я вмъкна във ваната при себе си. Водата беше изстинала, но не след дълго те вече създаваха достатъчно топлина, за да забулят стаята в изпарения.
— Джес, аз току-що се изкъпах! — засмя се Ариел, когато тупна върху него със звучен плисък.
— Някога любила ли си се във вана с вода?
— Много добре знаеш, че не съм.
— Значи е време. Обърни се към мене и ме яхни.
— Джес, леглото сигурно е по-удобно.
— Може би — допусна той. — Но как можеш да прецениш, ако никога не си опитала? Отпусни се, скъпа, и ме остави да ти покажа.
Ръцете му бяха топли и убедителни, сребристите му очи бяха хипнотични и подканващи. Ариел не можеше да му откаже нищо.
— Докосни ме — окуражи я той, поставяйки ръката й върху набъбналия си член. — Виж колко много те искам.
Малката ръка на Ариел обхвана ерекцията му и тя се разтърси от начина, по който той реагира на милувката й. Как може нещо да е толкова нежно, като кадифе, но да пулсира от сила и в същото време да е толкова твърдо, запита се тя. Пръстите й се стегнаха, изтръгвайки вик на агония от гърлото на Джес.
— Господи, жено, убиваш ме!
— Сега знаеш аз как се чувствам, когато ме измъчваш — подразни го Ариел, увеличавайки натиска, като бавно движеше ръката си нагоре и надолу по великолепната му дължина.
Думите й замряха в трепереща въздишка, когато Джес намери връхчето на гърдата й, взе го в уста и го засмука силно.
Ръцете му не преставаха да се движат по хлъзгавата й плът, спускаха се по ханша и към стегнатите полукълба на седалището, докато продължаваше да дразни щръкналите й зърна с език и уста. Ариел ахна, когато пръстите му разделиха кадифените венчелистчета на нежната й женственост и се пъхнаха вътре.