— Ами ако избягат? Ако някак успеят да преминат границата?
— Това няма да се случи, но ако стане така, обещавам, че няма да ги последвам. Ще намеря пари да платим ранчото на Уолтърс. Имам спестявания, може би недостатъчно, но всичко е твое.
На върха на езика й беше да каже на Джес за бебето, но след като помисли добре, тя реши, че сега моментът не е подходящ. Не искаше умът му да се занимава с мисли, които може да го разсеят. Той беше упорит и инатлив като муле, но тя разбираше нуждата му веднъж завинаги да сложи край на кариерата на Дилън като убиец и разбойник. Ако Джес дойдеше с нея в Уейко заради бебето, можеше да съжалява до края на живота си. И да я обвинява, че му е наложила решението.
Вместо това тя каза думи, които му прозвучаха като неизречена благословия.
— Люби ме, отново, Джес, люби ме с цялата ярост на сърцето си. Трябва да ми стигне, докато те видя отново. Побързай, любов моя, защото изгарям от нетърпение да стана твоя съпруга.
Светът беше още сив, със слаба розова зора на изток, когато Джес се събуди. Имаше още много време, преди да настани Ариел в дилижанса, затова я остави да спи. Докато тя дишаше равномерно, той събра нещата си — не бяха особено много — и ги напъха в дисагите. После седна на ръба на леглото и се загледа в Ариел, мислейки колко щастлив е, че такава жена като нея го обича. Страхуваше се да осъзнае колко близо беше до това, да се ожени за Ели Лу Додж, повърхностна празноглавка, която не би могла да го задоволи дори и наполовина, колкото Ариел. Ариел беше дребна, но имаше повече от всичко, притежавано от нормалните жени, включително ум, красота и безстрашен дух. Щяха да създадат великолепни деца, помисли той, вече представяйки си тъмнокоси херувимчета със зелени очи.
Ариел се размърда и отвори очи.
— Откога ме гледаш така?
— Отскоро. Мога да седя цяла вечност да те гледам.
— Джес, не трябва да ходиш с шерифа. Можем да се върнем заедно в Уейко.
— Не е лесно, скъпа. Снощи ти обясних всичко.
— Знам. Кога трябва да тръгваш?
— Ще се присъединя към хората на шерифа веднага щом те кача на дилижанса.
— Значи имаме още няколко часа.
Гласът й беше нисък и съблазнителен, тя предизвикателно отметна одеялото и протегна ръце. Тялото й беше порозовяло и топло от съня; Джес не можа да се въздържи да не посегне, за да погали гърдите й.
— Да не се опитваш да промениш намеренията ми?
— Щях, ако можех, но разбирам, че няма да има полза — каза Ариел. — Просто исках да ме любиш отново, преди да заминеш.
— И аз това искам, но мислех, че си много уморена от снощи.
Вместо отговор тя притегли главата му и го целуна. Не след дълго телата им се впиха едно в друго и се възнесоха към върховете на насладата.
След три часа Ариел вече седеше в дилижанса за Уейко с четирима други пътници.
— Ще дойда само няколко дни след тебе, скъпа — обеща Джес, махайки й за сбогом.
— Внимавай — извика в отговор Ариел. — Моля те, внимавай.
Шерифът и хората му вече го чакаха, когато Джес пристигна пред затвора.
— Всичко е готово, Джес, да тръгваме.
— И аз съм готов, Тед.
Шериф Тед Смит и Джес се познаваха отдавна, защото някога Джес беше щатски шериф във форт Уърт. Харесваха се и се уважаваха един друг и когато Джес стана ловец на глави, Смит му беше помагал да получава наградите за разбойниците, които му беше довеждал.
Препуснаха в бърз ход. Бяха петима: Смит, помощникът му, двама други мъже, набързо произведени в помощници, и Джес. Отминаха мястото, където Джес беше срещнал и убил Мик Гарнър. На връщане щяха да вземат трупа и да го откарат в града. Бяха на половин миля от скривалището, когато Джес даде знак да спрат.
— Оттук нататък тръгваме пеша — каза той. — Вържете конете и проверете оръжията. Единственият начин Дилън да избяга сега ще е, ако аз съм мъртъв.
Джес тръгна по пътеката и четиримата го последваха, като се снишиха, щом наближиха колибата. Смит изпрати един към задната стена и след малко той докладва, че всичките четири коня са вързани зад колибата. Тези думи прозвучаха като музика за ухото на Джес. Той се тревожеше да не би Дилън и бандитите да са решили да напуснат скривалището си през нощта или рано тази сутрин. Дори да го бяха направили, потерята щеше да ги хване, но той се почувства много по-добре, когато разбра, че четиримата все още седят сврени вътре в колибата.
Ариел беше причината преследвачите да не потеглят още с първите утринни лъчи. Джес беше отказал да тръгне, преди собственолично да я настани в дилижанса. Ариел имаше склонност да прави каквото си знае и да се забърква във всякакъв род неприятности, затова, преди да се съсредоточи върху залавянето на Дилън, той искаше да се увери, че тя е в пълна безопасност на път към втория си баща в Уейко. Шерифът се беше съгласил да отложи тръгването на потерята, за да задоволи Джес.