Джес и шерифът тъкмо разискваха как най-успешно да щурмуват колибата, когато вратата се отвори и навън излезе Ганди. Той отиде направо към задната страна на колибата и започна да оседлава конете.
— Готвят се да тръгват — прошепна Джес. — Това е Ганди, най-гадното копеле, което някога съм срещал.
— Ако нахлуем сега, ще ги изненадаме — каза Смит, внимателно преценявайки ситуацията.
Вдигна ръка, за да даде сигнал, но я свали, когато на вратата се показа Пекос Пит. Той също отиде отзад, вероятно за да помогне на Ганди.
— Още по-добре — засмя се тихо Джес. — Прати хората си отзад да се погрижат за Ганди и Пекос. Ние с тебе ще влезем вътре и ще хванем Дилън и Тили.
Смит прошепна нарежданията си на помощника и мъжът се плъзна тихо назад, за да ги предаде на останалите двама.
— Никаква стрелба, освен ако не се наложи — предупреди го Смит. — Знам колко много искаш да хванеш Дилън, но освен ако не окаже съпротива, го искам жив, за да го пратя на съд. И Тили. Много-много не ми се ще да стрелям по жена.
— Не ми пука как ще го вкарам вътре — процеди през зъби Джес. — Просто искам да си плати за престъпленията.
Те се приближиха полека към колибата и взеха на бегом последните няколко фута през открития двор, където нямаше нито дървета, нито храсти, зад които да се прикрият. Джес застана от едната страна на вратата, шерифът — от другата. По сигнала на Смит двамата бутнаха вратата и нахлуха вътре.
— Горе ръцете, Дилън! Предай се, нямаш шанс — извика Джес.
— Какво, по дяволите! — Дилън се извърна, със зяпнала уста, с окръглени в потрес очи. — Как дойдохте? — После видя Джес и веднага го разпозна като мъжа, когото мислеше за Мик Гарнър. — Ти! Колко та платиха да ги докараш дотука?
— Николко, Дилън. Преследвам те от две години — изсъска Джес.
Изведнъж очите на разбойника се присвиха и невярващо изражение се изписа на лицето му.
— Не си Мик Гарнър.
— Дяволски си прав, не съм. Аз съм Джес Уайлдър. Това име говори ли ти нещо?
— Защо, трябва ли?
На Джес му се дощя да сграбчи мъжа за врата и га стисне така, че и последният дъх да напусне тялото му.
— Ти уби брат ми в един банков обир преди две години във форт Уърт.
— Затова ли ме преследваш?
— Не е ли достатъчна причина? Отне ми единствения роднина, който имах. Беше млад, целият живот беше пред него. Докато ти не го отне с един изстрел.
По време на този разговор нито Смит, нито Джес обръщаха достатъчно внимание на Тили, освен да забележат, че е седнала на единия одър и рови в торбите. В момента тя не представляваше заплаха и те не бяха подготвени, когато тя изведнъж измъкна пистолет от едната торба.
— Барт!
Подхвърли му го и той сръчно го улови, като в същия миг се извъртя и стреля.
В следния миг адът се отприщи. Тили измъкна още един пистолет и се присъедини към мелето. Джес изохка и се завъртя, когато един куршум прониза рамото му. След като престрелката свърши, Барт Дилън остана да лежи мъртъв, а Тили беше леко ранена. След броени минути останалите членове на потерята нахлуха вътре, след като бяха пленили Ганди и Пекос без нито един изстрел.
— Джес, добре ли си? — запита Тед, като коленичи, за да го прегледа.
— Бил съм и по-добре — отвърна Джес с болезнена гримаса, — но ще оживея. Какво става с Дилън?
— Мъртъв е. Тили е ранена, но не е сериозно. Ганди и Пекос са вързани отвън. Можеш ли да яздиш? Ще те върнем моментално в Сан Антонио и доктор Хадли ще се погрижи за тебе.
Мръщейки лице от болка, Джес се облегна на Смит и излезе, накуцвайки, от колибата. Конете вече бяха доведени и той някак изстиска от себе си адреналина, необходим, за да се качи на гърба на Боец. Да остане в съзнание беше най-трудното, което някога беше правил.
21
Ариел слезе от дилижанса след четири дни пътуване. Беше изтощена; дрехите и кожата й бяха покрити с тънък слой мръсотия и нямаше търпение да се напъха в една разкошна гореща вана. В Уейко беше много по-студено, отколкото в Сан Антонио, и тя се уви плътно в наметката си. Със съжаление осъзна, че не може да се върне в ранчото — във всеки случай още не, затова се регистрира в хотела, използвайки парите, които Джес й беше дал, преди да я качи на дилижанса. Служителят я изгледа особено, очите му едва не изскочиха от орбитите. Сърбяха го краката чак по-скоро да изтича при шерифа и да му каже кой се е появил в града. Трябваше да й се признае, Тили Каулс проявяваше нечувано нахалство!
След като се наслади на така желаната баня, Ариел се приготви да отиде при шерифа и да му обясни какво се е случило. Джес твърдо настояваше тя да оправи бъркотията веднъж завинаги. След това трябваше да намери втория си баща и да се изправи срещу гнева му. Добре си представяше какво изпитва Том Брейди, задето е принуден да дойде чак в Тексас, за да отведе у дома непокорната си доведена дъщеря. Щеше да се разгневи още повече, когато научи, че тя няма намерение да се връща с него. Ариел тъкмо беше облякла наметката си, когато едно почукване на вратата я стресна. Тя отвори веднага. Беше шерифът.