— Мисля, че ще е най-добре да дойдете в канцеларията ми, госпожице Лийланд, и да ми разкажете какво точно се случи. Джес Уайлдър намери ли ви? Той дойде при мене и настоя да събера хора да ви издирвам.
— Да, слава богу, Джес Уайлдър ми повярва.
— Кой е Джес Уайлдър? — запита Дентън и веждите му излетяха нагоре.
— Един… приятел — отговори Ариел. — Известно време беше мой управител. Той проследи Дилън, мъжа, който ме отвлече, до Сан Антонио и ме спаси.
— Бих казал, че е нещо повече от добър приятел, за да те намери чак в Сан Антонио.
Гласът на Дентън беше безусловно хладен, сините му очи пронизваха Ариел.
— Можете да си изясните това по-късно — намеси се шерифът. — Всичко, което искам да знам, са фактите. Да тръгваме ли? Канцеларията ми е наблизо.
Ариел нямаше избор освен да придружи двамата мъже до канцеларията на шерифа. Когато я настаниха да седне пред бюрото, шерифът я помоли да започне. Тя разказа как е била лишена от всичките си ценности, за инцидента с дилижанса, как са я взели за Тили Каулс, когато била намерена с оковани ръце. Той зададе няколко уточняващи въпроса, на които тя отговори, преди да продължи с разказа за събитията от последните няколко седмици.
— Това е смайваща история, госпожице Лийланд — изрече бавно шерифът. — И казвате, че Джес Уайлдър и шериф Смит преследват Дилън?
— Не само е смайваща, но и доста невероятна. Не че поставям под въпрос разума ти, скъпа — намеси се Дентън, — но напълно одобрявам решението на майка ти да не ти позволи да заминеш за Тексас. Колко жалко, че не послуша увещанията й. Винаги си била упорита и своеволна. Когато се оженим, се надявам да се смириш и да водиш живот за пример. В банката ме очаква голямо бъдеще и ще ми трябва съпруга, която да ме подкрепя и да ми се подчинява във всичко. Ариел едва не се изсмя на глас.
— Намери си някоя друга, Дентън. Не съм способна на нито едно от тези неща. Казах ти още отдавна, че не искам да се омъжвам за тебе.
— Родителите ти казват друго. Точно сега се готвят да оповестят годежа ни. Когато пристигнем в Сейнт Луи, всичко вече ще е подготвено.
Ариел ядосано изскърца със зъби. Какво беше нужно, за да накара този мъж да се откаже? Тя реши да не му обръща внимание.
— Мога ли да се прибера у дома си, шерифе? Розали в ранчото ли е?
Шерифът се почеса по главата, ужасно притеснен.
— Ами… не знам. Казвате, че Уайлдър ще донесе парите на Уолтърс, нали така? — Ариел кимна. — На Уолтърс това няма да му хареса, но докато съдът не вземе решение какво да се прави, струва ми се, че няма нищо нередно да се приберете в ранчото.
— Ариел…
— Не искам да чувам нищо повече, Дентън. Отивам си у дома.
— Идвам с тебе — изрече непоколебимо Дентън. — Страх ме е, че ако те изпусна от поглед, пак ще изчезнеш. Освен това, не мисля, че ще останем дълго в града. Ще те отведа обратно в Сейнт Луи само след няколко дни.
— Никъде не отивам.
— Надявах се това да не бъде необходимо, Ариел. Надявах се да дойдеш по своя воля с мене.
— За какво говориш?
— Имам съдебна заповед, която майка ти ми даде в Сейнт Луи, за да те върна. Още си непълнолетна и тя има правото да изисква твоето завръщане. Заповедта ми дава право и да действам като твой попечител. Мога да направя всичко, каквото е необходимо, за да те върна в Сейнт Луи.
Той подаде документа на шерифа с триумфално изражение на лицето.
— Изглежда законно и задължаващо — каза шерифът и го подаде на Ариел.
— Не мога да повярвам! Никога не ми е идвало на ум, че майка ми ще стигне чак дотам!
— Тя те обича, Ариел, и мисли само за твоето бъдеще!
— Моето бъдеще е в Тексас с… с моите приятели — завърши тя с безпомощен тон. Ако сега вкараше Джес в картината, това само щеше да усложни нещата.
— Ще те отведа обратно, дори да трябва да те вържа и да те натоваря насила на дилижанса — отвърна сухо Дентън. — Не съм бил целия този път само за да се върна с празни ръце.
— Може ли да го направи? — обърна се Ариел към шерифа.
— Май може. Документът му дава законно право да постъпи с вас както желае.
Дентън намигна, сякаш за да й каже Нали ти казвах?!
Ариел пламна в потиснат вътрешен гняв, решена да не отива никъде с Дентън Добс, освен в ранчото, където смяташе да остане до идването на Джес.
— Ако мислиш да ме придружиш до ранчото, предлагам да тръгваме. Трябва само са си събера нещата, да пратя телеграма и сме готови.
— Ще те взема след един час — каза натъртено Дентън. — Но ако си мислиш да пращаш телеграма на майка си, по-добре недей. Нищо не може да промени намерението й.