Пътуването беше мъчително. Язденето на задницата на коня все пак беше доста по-удобно, отколкото да подскача на седлото пред Джес Уайлдър. Пот се търкаляше по гърба на Ариел и мокреше подмишниците й. Бонето не я защитаваше кой знае колко от убийствените лъчи на безмилостното юлско слънце. Джес спря само веднъж за кратка почивка на обед, после отново потеглиха. Караше коня нарочно бавно, за да не го уморява, защото носеше двоен товар. За Ариел обаче това беше ужасно бавно.
Не можеше да понася начина, по който тялото й реагираше на докосването до твърдите бедра на Джес, ненавиждаше тръпките, които я караха съвсем ясно да усеща мощното му тяло, притиснато така плътно до нейното. А най-вече не можеше да понася самодоволната му усмивка, когато усетеше, че тя се мъчи да направи така, че телата им да не се докосват. Когато усети, че се унася в сън, тя веднага се стресна, а доволният смях на Джес мина покрай ушите й.
— Отпусни се, Ариел, много има да яздим, докато стигнем Форт Уърт. И на мене не ми харесва това, но индианското нападение над станцията не ни остави избор. Ако се държиш прилично, ще стигнем Форт Уърт след няколко дни и ще се отървем един от друг.
— Нямам търпение — беше резкият отговор на Ариел.
Първата вечер спряха да лагеруват край тесен поток, в чието корито все още течеше някаква вода. Смрачаваше се и Джес се погрижи за Боец, докато Ариел, приближила се до потока, се загледа мечтателно в плитката вода. Внезапно решила, тя се обърна към него.
— Искам да се изкъпя.
Джес я изгледа, после погледна водата и сви рамене.
— Давай.
— Искам… искам да се изкъпя насаме.
— Няма начин, жено. Ако искаш да се къпеш, няма да те спирам, но не очаквай да те оставя сама. Не мога да си те представя да готвиш нещо на лагерен огън, затова ако искаш да ядеш, май ще трябва аз да сготвя.
Лицето на Ариел стана тъмнопурпурно.
— Защо трябва да си такъв непоносим! Няма да се къпя и ти да ме гледаш. Ще промениш ли решението си, ако обещая да не бягам?
— Тц.
— Господин Уайлдър, моля!
— Може и само Джес. Откъде да знам, че мога да ти вярвам? Дотук не се показа особено достойна за доверие.
— Имаш думата ми. А и къде да отида? Не бих посмяла пак да взема коня ти.
Джес се направи, че размишлява над думите й, но всъщност вече беше решил да удовлетвори молбата й. Макар че не можеше никак, ама никак да си представи защо жена като Тили Ариел Каулс ще се срамува от нещо. Накрая все пак реши, че и закоравелите престъпнички от време на време имат нужда от уединение.
— Хайде, върви се къпи, Ариел — даде позволението си Джес. — Струва ми се, че и аз ще имам нужда от баня. Не знам кога пак ще намерим поток с вода.
Мислейки, че той има намерение да се къпе заедно с нея, Ариел отвори уста, за да протестира, но Джес я изпревари.
— Ти се къпи тук, а аз ще ида по-надолу зад оня завой. В дисагите има сапун. Давам ти петнайсет минути.
— Благодаря — каза Ариел с тихо достойнство.
Джес я изгледа с озадачено изражение, набръчкат въпросително челото си. После рязко се обърна и се отдалечи, изчезвайки след малко зад завоя. Когато се скри от погледа й, Ариел започна да действа. Намери сапуна, извади чистите си дрехи, бързо се съблече и нагази до средата на плиткия поток. Изми и изплакна косата си, после насапуниса тялото си и накрая се изплиска добре с чиста вода.
Докато се бършеше със свалените дрехи, тя реши да ги изпере. Но първо облече чиста долна риза и кюлоти. Запретна ризата до над коленете и я затъкна на кръста. Реши, че има достатъчно време и започна да пере. Излезе след малко, понесла изпраните дрехи, от които капеше вода, и шокирана разбра, че Джес я наблюдава. Сребристият му поглед я обгръщаше от глава до пети.
Джес никога не беше виждал по-смайваща гледка от Ариел, излизаща от потока, с голи от коленете надолу крака, с риза, изкусително лепнеща по мокрото й тяло. Беше дребна, но гърдите й бяха пълни и женствени, зърната стърчаха под тънката материя. Плътта й беше бяла и гладка като слонова кост. Джес усети слабините му да се издуват и мислено се изруга заради липсата на самообладание. Никак не му харесваше това, че е така привлечен от тази малка дива котка, но никакво самобичувате не можеше да обезсили този факт. Желаеше я. Исусе Христе, колко я желаеше! Желаеше убийцата на брат си! И макар че умът му я отхвърляше, краката непреодолимо го водеха към нея.
Ариел замръзна. Колко време беше стоял Джес там? Защо не го е чула да се връща?
— Стой си на мястото — предупреди го тя. — Не се приближавай. Каза петнайсет минути, защо не си държиш на думата?
— Напротив — каза Джес нетърпеливо. — Върнах се преди секунди. Ти беше така заета да си переш дрехите, че не ме чу. Не съм искал да те стряскам, затова стоях тихо.