— Ще отида при Уолтърс да му обясня положението — каза шерифът. — Розали още е в ранчото, впрочем. Уолтърс я остави да живее там, докато даде къщата под наем.
— Колко великодушно от негова страна — изрече сухо Ариел.
След час Дентън пристигна в хотела с наета каручка. Ариел го чакаше на широката веранда с изглед към улицата. Единствената й чанта се присъедини към трите чанти на Дентън в задната част на каручката и след едно потегляне с доста сътресения, дължащи се на неумението му да борави с юздите, те тръгнаха да излизат от града. Дентън като че ли знаеше точно накъде да поеме.
— Откъде знаеш пътя? — полюбопитства Ариел.
— Имах много време да огледам имението, след като пристигнах — обясни той.
— Тогава знаеш какво прекрасно място е — възкликна ентусиазирана Ариел.
— Не е съвсем зле — съгласи се неохотно той. — Но едва ли е това, което бих нарекъл процъфтяващо начинание.
— Татко се справяше много добре с фермерството. Има пари в банката, които го доказват.
— Имаше пари в банката — поправи я той. — Явно си твърде млада и неопитна, за да се справяш сама с тези неща, защото ти откраднаха хиляди долари. Говорих няколко пъти с Джейсън Бърнс и той е съгласен с мене.
— Как можеш така да ме осъждаш, когато нищо от случилото се не беше моя грешка? — избухна тя яростно.
— Грешиш, Ариел, всичко, което се случи, беше именно твоя грешка. Да напуснеш Сейнт Луи без позволението на родителите си — това го направи твоя грешка. Баща ти безотговорно ти остави ранчото си. А в завещанието си трябваше да напише собствеността да бъде продадена и парите да бъдат внесени във фонд за твоя бъдещ съпруг, който да се разпорежда с тях както намери за добре. Или майка ти да действа вместо тебе и да се разпореди както тя сметне за най-подходящо. Жалко, че се наложи да се стигне до съдебна заповед, за да се направи това, което баща ти пропусна да направи.
— Не смей да подценяваш разума на баща ми! — обърна се Ариел гневно към него. — Той знаеше какво прави. Ранчото е мое и смятам да си го задържа.
— Ще видим.
Тя замълча, отказвайки да продължи този неприятен разговор. Когато влязоха в двора, той й се стори запуснат. Тя се огледа наоколо, надявайки се да види поне някого от работниците, но мястото изглеждаше запустяло, сякаш тук вече не живееше никой. Запита се дали Розали е решила да си тръгне и как ще може да я открие. Но тревогите й се оказаха напразни, защото Розали изхвръкна от предната врата.
— Ариел! Слава на Бога, че си жива и здрава! Всеки ден се молех на Дева Мария да се върнеш цяла и невредима! — Погледна за миг към Дентън и веднага отмести очи. — Къде е сеньор Джес?
Ариел се изчерви, а Дентън издаде странен звук някъде издълбоко от гърлото си.
— Джес ще се върне след един-два дена — отвърна Ариел.
— Влизайте, влизайте. Ще ви донеса нещо топло за пиене.
Денят беше захладнял и Ариел трябваше да признае, че е измръзнала до кости.
Когато Дентън влезе заедно с Ариел, Розали се намръщи, но не каза нищо. Вече се беше запознала с този човек и нямаше особено високо мнение за него. Предполагаше, че е почтен, но решително не беше мъжът за Ариел. Беше шокирана, когато научи, че не е нейният втори баща, а мъж, който претендираше да е предполагаемият й бъдещ съпруг. Розали сметна това за твърде малко вероятно, защото знаеше за любовната история между Ариел и Джес и очакваше те да се оженят един ден и да се установят да живеят в ранчото.
— Сам ще се погрижа.
— Има ли някой да внесе багажите ни вътре? — запита Дентън с високомерен тон, от който зъбите на Ариел едва не изскърцаха.
— Никой, сеньор, работниците напуснаха скоро след като сеньор Уолтърс взе ранчото.
В мига, когато излезе от стаята, Розали запита:
— Вярно ли е, Ариел? Този мъж твоят бъдещ съпруг ли е?
Ариел въздъхна уморено.
— Не, Розали, не смятам да се омъжвам за Дентън, независимо че майка ми и Том планират точно това. Знаеш какви са чувствата ми към Джес.
— Да — усмихна се Розали. — Сеньор Джес е истински мъж. Знаех, че ще те намери.
Точно тогава Дентън се върна.
— Ще ти разкажа всичко, когато останем сами — прошепна Ариел.
Розали излезе, за да направи кафето, което беше обещала, хвърляйки заговорнически поглед към Ариел от прага на вратата. Дентън остави чантите на пода и отиде в дневната при Ариел.
— Не исках да говоря за лични неща повече, отколкото беше необходимо, в присъствието на шерифа, Ариел, но има някои неща, за които трябва да поговорим.
— Казах ти всичко, което имах да ти казвам, Дентън.
Напрежението в погледа му я накара да почувства някакво стягане в стомаха.