Выбрать главу

— Прекрасно, прекрасно — каза въодушевено Уолтърс. — Цялата тази работа се проточи твърде много. Да предполагам ли, че говорите от името на настойника на Ариел?

— Те ще потвърдят всички мои думи — увери ги Дентън.

— Тогава ви пожелавам приятно пътуване до Сейнт Луи — каза Уолтърс, изпращайки триумфиращ поглед към Ариел. — Сигурен съм, че няма да е скучно.

Ариел изчака вратата да се затвори зад Кърк и Труди, преди да се нахвърли върху Дентън с цялата ярост на разбесняла се дива котка.

— Как смееш! Нямаш право да говориш вместо мене. Не съм твоя собственост. Ничия собственост не съм. Имам свой ум и воля и ще правя точно каквото ми се прииска!

— Законът е на моя страна, Ариел — Очите му се присвиха във внезапно вдъхновение. — Може би трябва да се оженя за тебе, преди да напуснем Уейко. Знам, че майка ти планираше голяма сватба, но съм сигурен, че ще разбере необходимостта да избързаме. По-късно можем да организираме голяма церемония след скромната сватба.

— Никога няма да ме накараш да се съглася на това.

— Съдебната заповед, с която разполагам, е доста убедителна. Сигурен съм, че мога да убедя мировия съдия да заобиколи обичайната процедура и да ни ожени без твоето съгласие, след като му обясня ситуацията. Така че, скъпа моя, кое предпочиташ? Сватба, за която винаги си мечтала, или кратка церемония пред мировия съдия с непознати като свидетели?

Ариел се почувства хваната като в капан. Не беше сигурна дали Дентън може да направи това, с което я заплашваше, но знаеше, че той е упорит и решителен и рядко се отказва да направи това, което си е наумил. Явно майка й и Том му вярваха безусловно и биха подкрепили всякакво насилие над волята й, упражнено от него, за да я доведе обратно в Сейнт Луи. Законът в Тексас беше строг и мировият съдия сигурно щеше много да се изплаши от Дентън и ужасната му съдебна заповед. Какво щеше да направи Джес, когато се върнеше и откриеше, че тя е заминала?

Мисълта за Джес внесе известно спокойствие в растящата паника в ума й. Джес нямаше да остави Дентън да я отведе; беше много просто. Само трябваше да изчака, докато той дойде и постави Дентън на мястото му.

Когато Ариел не издаде и звук, за да каже какво предпочита, Дентън взе решението вместо нея.

— Ще отида в града днес по-късно и ще говоря с шерифа, Джейсън Бърнс и мировия съдия. Ще се оженим утре и ще заминем в Сейнт Луи със следващия дилижанс.

Смятайки, че е уредил нещата и ги е вързал в кърпа, той със самодоволен вид се накани да излезе.

— Дентън, почакай!

Той спря и се намръщи. Не обичаше решенията му да се подлагат на съмнение.

— Не можеш да го направиш.

— Разбира се, че мога. Това е най-доброто за всички. Ще се разбираме прекрасно, когато се научиш, че не можеш да постъпваш както ти хрумне.

Умът на Ариел заработи трескаво. Не можеше да се омъжи за Дентън Добс. Обичаше Джес Уайлдър. Носеше неговото дете. Но не искаше да разкрива такива лични неща пред този човек. Ако кажеше на някого, това щеше да е само майка й. Щом Уила Брейди разбереше, Ариел усещаше, че майка й вече нямаше да настоява тя да се омъжи за човек, когото не обича Но преди да прибегне до такива крайни мерки, трябваше да даде време на Джес да стигне до Уейко. Според пресмятанията й той трябваше да пристигне всеки момент. Можеше да язди много по-бързо от дилижанса, с който беше пътувала тя, и нямаше да се забави много. По някакъв начин трябваше да забави Дентън с още няколко дни.

— Не… не искам да се женя пред мировия съдия — каза хитро Ариел. — Мама ще бъде много разочарована, ако не организира голямата венчавка, която планираше. Ще се съглася да се върна с тебе в Сейнт Луи, ако ти се съгласиш да изчакаш една седмица, преди да заминем.

Тя отправи безмълвна молитва планът й да успее. Една седмица щеше да бъде предостатъчно време за Джес да стигне до Уейко.

— Поне започваш да разбираш от дума — каза Дентън, мислейки, че най-накрая е успял да накара Ариел да проумее положението. — Но откъде да съм сигурен, че ще си удържиш на думата?

— Имаш тържественото ми обещание, ако и ти удържиш своето. Една седмица, седем дни, само това искам.

Бавна усмивка раздвижи тънките устни на Дентън. Със сигурност седем дни не бяха кой знае колко в замяна на нейното послушание, нали? Можеше да си позволи да бъде великодушен. Щом щеше да бъде женен за Ариел отсега нататък и за цял живот, не искаше да си спечели неприязънта й. Изведнъж усмивката му се преобрази в гримаса.

— Ако разчиташ Джес Уайлдър да се появи с парите ти, това просто няма да се случи. Дори по някакво чудо да стане така, от това няма да има никаква полза. Аз съм твой временен настойник и законът ще подкрепи всяко решение, което взема по отношение на тебе.