— Това е дълга история — предупреди ги Ариел.
— Имаме предостатъчно време.
Една от прислужничките влезе с поднос с кафе и Ариел си сипа, изпивайки почти две пълни чаши от богатата топла напитка, преди да започне разказа си. Разказа почти за всичко, пропусна само тази част, където тя и Джес се любиха в прерията и по-късно в ранчото.
По едно време Том я спря, за да я попита:
— Ти си била сама с онзи ловец на глави през всичките тези дни и нощи, така ли?
Когато Ариел кимна, лицето му стана мрачно.
Тя продължи, запъвайки се при момента, когато Джес се беше появил в ранчото и беше приел работата на управител по време на болестта на Пайк.
— Каква причина е имал Джес Уайлдър да се върне в ранчото? — запита остро Уила.
Не беше толкова наивна, че да повярва, че той просто се е отбил, за да види как е Ариел.
— Това е въпрос, на който и аз бих искал да си отговоря — вметна Дентън. — Ти като че ли си вманиачила с този човек. Според тебе той е единственият, който ти е повярвал, че си истинската Ариел Лийланд. Той е единственият, който те е спасил.
— Спасил от кого? — запита Том. — Явно има неща, които още не знам.
Дентън изложи историята на отвличането на Ариел и бъркотията, в която беше затънал след пристигането си в Уейко.
— Господи, Ариел, можеше да те убият или… — Том я изгледа строго — да те малтретират.
— Не бях малтретирана, Том. Слава на бога, Джес ме намери навреме, иначе щяха да ме продадат за проститутка.
Уила ахна, готова да изпадне в безсъзнание.
— За бога, Уила не припадай точно сега — смъмри я Том. После се обърна към Ариел. — Този Джес Уайлдър умее да се появява в живота ти в ключови моменти. Благодарен съм за всичко, което е направил за тебе, но не ми харесва начинът, по който непрекъснато се намесва в живота ти.
— Вече няма защо да се тревожиш за този човек — изрече самодоволно Дентън. — Убеден съм, че е взел парите на Ариел и е избягал оттатък границата. Дадохме му предостатъчно време да се върне в Уейко и след като не се върна, Ариел най-накрая разбра, че това е един негодник и се съгласи да се върне у дома.
— Не беше точно така — възрази намусено Ариел. — Джес е бивш щатски шериф и не би направил нищо непочтено.
— Помислих, че каза, че е ловец на глави. — Това дойде от Уила, която се беше съвзела достатъчно, за да полюбопитства относно връзката между Джес Уайлдър и дъщеря й.
Ариел разказа за брата на Джес и защо той иска да хване Барт Дилън.
— Цялата тази история ми звучи като интрига от второразреден роман — каза Том с нотка на отвращение. — Надявам се това да са всичките приключения, за които толкова копнееше, и вече да заживееш като почтена омъжена жена. Съмнявам се дали Сейнт Луи някога ще забрави тази твоя луда авантюра, но щом се омъжиш за Дентън, това ще ти придаде нужната доза почтеност.
— Точно това и аз й казвах — изрече със солиден тон Дентън. — Склонен съм да забравя неразумното й поведение, ако и тя стори същото.
— Колко мило от твоя страна — възкликна ликуващо Уила. — Плановете за сватбата са почти готови и церемонията ще се състои след четири седмици. Щях да я насроча за по-ранна дата, но не бях сигурна дали ще си дойдете у дома навреме.
— Четири седмици е напълно достатъчно — засия Дентън. Погледна към Ариел, за да види дали ще протестира.
И тя не закъсня да го направи.
— Нямам намерение да се омъжвам за Дентън. Единствената причина, поради която си дойдох у дома, беше неговата заплаха, че ще ме накара насила да се омъжа за него, преди да тръгнем от Уейко, с помощта на тази проклета съдебна заповед, която притежаваше. Мамо, наистина ли беше необходимо?
— Сметнахме, че е — отговори Том вместо жена си.
— Беше за твое добро — допълни Уила.
— Бракът с Дентън ще бъде най-доброто, което можеш да направиш в тези обстоятелства. Това ще накара злите езици да замлъкнат и ще прекрати спекулациите относно това, какво може да се е случило в Уейко.
— Съжалявам, но категорично отказвам да чуя пак да ми се говори за брак с Дентън. Той е добър човек, но не е за мене.
— Предполагам, че Джес Уайлдър повече ти харесва? — изтърси Уила.
Ариел помисли за предсказуемия, скучен живот, който Дентън й предлагаше, и потръпна. После се усмихна при мисълта за ранчото в Тексас и за Джес Уайлдър. Това бяха двете неща, необходими, за да направят живота й цялостен. Не би се съгласила на нищо по-малко.
— Всъщност — изрече бавно Ариел — Джес Уайлдър ми допада много повече.
Пълно мълчание.
Думите й накараха всички да занемеят.
Но не за дълго.
— Какво! Предпочиташ един недодялан каубой пред мене?