Лицето на Дентън се наля с яростна червенина.
— Ариел не искаше да каже това — избъбри Том, изпращайки унищожителен поглед към доведената си дъщеря
— О, Ариел, как можа? — изхлипа Уила, посягайки към ароматните си соли.
— Можехте още от самото начало да разберете — изрече предизвикателно Ариел, — че обичам Джес Уайлдър и той ме обича.
— Този мъж е негодник и никога повече няма да го видиш — избухна Дентън. — Скоро ще го забравиш и ще разбереш, че аз съм най-добрият ти избор.
— Мисля, че е много великодушно от страна на Дентън да продължава да те иска въпреки цялата бъркотия, в която ни въвлече — каза навъсено Том, който вече започваше да се ядосва. — Все още съм твой настойник и мога да те накарам да направиш това, което е най-доброто за тебе.
— Не мисля, че ще го направиш, Том — каза меко Ариел. — Много обичах баща си, но обичам и тебе. Не ме карай да правя нещо, от което ще бъда нещастна.
— Карам те точно защото те обичам — изрече твърдо Том. — Много ще ме боли да видя името ти окаляно. Клюките веднага ще плъзнат. Ако Джес Уайлдър те обичаше, щеше сега да е тук, за да се запознае със семейството ти. Страхувам, се че Дентън е прав, парите са били твърде голямо изкушение и никога повече няма да го видиш. Няма да отменя сватбата. Дентън доказа, че е достоен да ти бъде съпруг, като отиде в Тексас вместо мене. Малцина мъже от онези, които познавам, биха искали за съпруга една толкова упорита и безотговорна жена, каквато ти се показа. Имаш един месец да премислиш всичко. Наистина вярвам, че ще вземеш правилното решение.
— Том, съжалявам — каза почти разплакала Ариел. — Но няма да променя намерението си. Искам да се върна в Тексас. Дойдох в Сейнт Луи само за да обясня лично позицията си.
— Нямаш причина да се връщаш.
— Ранчото…
— …ще бъде продадено. Знам, че си уморена, мога да те извиня. Искам да говоря с Дентън насаме. Уила, погрижи се Ариел да се настани удобно, ще поговорим пак по-късно.
— Какво мислиш за Джес Уайлдър? — запита Том, когато двамата с Дентън останаха сами.
— От това, което научих, той е опасен човек. Груб и недодялан, вероятно иска Ариел заради парите й. Сега, когато са в ръцете му, най-вероятно повече няма да го видим.
— Ами ранчото? Още ли е нейно?
— Обещах на Кърк Уолтърс, че ти ще уредиш нещата, ако съдията реши в полза на Ариел. Той много иска това ранчо. Става дума за река Брасос и за това, че имението на Уолтърс няма друг достъп до водата освен през земите на Лийланд. Джейсън Бърнс ще се погрижи за това.
— Добре се справи, Дентън. Не бих могъл да си пожелая по-добър зет.
Дентън почервеня от удоволствие.
— С удоволствие ще го направя, Том. Надявам се Ариел да се осъзнае.
Поговориха още няколко минути, после Дентън си тръгна, самодоволно уверен, че скоро ще се види младоженец и зет на влиятелния Том Брейди.
Треперещ и отслабнал, с изпито и пребледняло лице, Джес оседла Боец, приготвяйки се да напусне Сан Антонио. Беше закъснял с две седмици, но не беше предвидил раната и предизвиканата от нея треска, които последваха престрелката в скривалището на Дилън. Докато раната го държеше прикован на легло, шериф Смит беше отишъл да гони крадци на добитък. Върна се точно навреме, за да се сбогува с Джес. Дори не беше успял да прочете купчината телеграми и писма, които се бяха събрали в канцеларията му, докато беше отсъствал. Те така си и стояха неотворени на бюрото му.
— Изглеждаш така, сякаш един по-силен вятър може да те отвее, Джес. Може би трябва да останеш в града за още няколко дни — посъветва го шериф Смит с явна загриженост в гласа. — С всичките тези пари, които носиш, трябва да си в добра форма, ако се случи да срещнеш разбойници. Сигурен ли си, че не искаш да ти дам придружители?
— Придружителите само ще привлекат вниманието към факта, че нося нещо ценно — изтъкна Джес. — Всичко е наред, Тед. Ариел сигурно вече много се притеснява за мене. Трябва да се връщам в Уейко с парите, преди Уолтърс да е взел отново ранчото и Ариел да бъде принудена да напусне града заедно с настойника си.
— Ти си знаеш кое е най-доброто за тебе — каза Смит, поклащайки скептично глава. — Късмет. Ако някога се отбиеш пак в Сан Антонио, намини към мене. Двамата сме добър екип. Жалко, че Дилън не доживя да увисне на бесилката и Пекос беше убит, докато се опитваше да избяга. Но поне Тили и Ганди ще бъдат съдени за престъпленията им.
Стиснаха си ръцете, Джес се качи на седлото и махна за последен път, преди да се отдалечи.
Тъй като силите му бяха отслабнали, той нарочно пътуваше бавно, но без да спира излишно, насилвайки се да поддържа равномерна скорост. Парите, които носеше, щяха да имат голямо значение за живота на Ариел. Те щяха да решат дали ранчото сега принадлежи на нея или на Кърк Уолтърс. Той си пожела да можеше по някакъв начин да накара Уолтърс да се откаже от интересите си в ранчото „Лийланд“, но този мъж беше изключително безскрупулен в желанието си да притежава земята, която бащата на Ариел й беше оставил.