Ариел. Ужасно му липсваше нейната неукротимост и това беше почти болезнено. Никога вече, помисли си той, нямаше да я остави самичка. Искаше да я обича и закриля винаги. Спомни си как беше изглеждала тя последния път, когато бяха заедно, зачервена и задоволена, с очи, замъглени от страст. Горещи вълни на предусещане се разливаха в корема му, докато си представяше как се съединява с нея. Исусе! Всеки път, когато се любеше с Ариел, се кълнеше, че не може да бъде по-върховно, но беше. Да се люби с нея — това означаваше да го погълне огън и дива страст, да изгаря в пламъците на безумна наслада.
Джес се опита да си представи красивите деца, които щяха да създадат. Щяха да попият нейния неустрашим дух и жажда за независимост, а от него щяха да наследят силата и целеустремеността. Надяваше се Ариел да е успяла да убеди майка си и втория си баща да благословят брака между тях, но ако не пожелаеха да дадат одобрението си, това нямаше да му попречи да се ожени за жената, която обичаше. И той знаеше, че Ариел изпитва същите чувства към него. Уморил се беше да скита, да преследва разбойници заради наградата; копнееше да се установи, да създаде семейство. Ако Ариел пожелаеше да задържи ранчото, заради нея щеше да стане най-добрият фермер в цял Тексас.
Джес пресече река Брасос там, където минаваше край ранчото „Лийланд“, и се отправи по най-късия път към къщата. Когато стигна в двора, слезе от коня и тъкмо стигна до вратата, когато тя се отвори. Той се усмихна, очаквайки Ариел да влети в прегръдките му. Но се изненада, когато видя Труди Уолтърс, която се насочваше насреща му.
— Джес Уайлдър, никой не очакваше пак да те види.
Джес се намръщи и погледна покрай нея навътре към къщата.
— Ако търсиш Ариел, няма я.
— Няма я? Къде е отишла? Къде е Розали?
— Ариел замина с годеника си, разбира се, а Розали реши да се премести в града.
— Какво, по дяволите, ми приказваш, Труди? Тя няма годеник.
— Кажи го на Ариел и Дентън Добс. Майка й пратила Дентън в Тексас да оправи бъркотията с Ариел и да я заведе обратно у дома, за да стигнат навреме за сватбата им. Трябва да призная, бях доста изненадана, когато Дентън я идентифицира като истинската Ариел Лийланд. И всички в града се изненадаха. Историята, която тя разказа, след като се върна, беше доста налудничава.
— Ариел няма да тръгне по своя воля — заяви Джес с непоклатима увереност.
— Как ще си обясниш факта, че отпътува с дилижанса преди една седмица заедно с Дентън Добс?
Ужасна ругатня се изтръгна от устата на Джес. Труди закри уши.
— Ами ранчото? И парите, които Тили Каулс й открадна?
— Джейсън Бърнс ще уреди всичко. Според всички практически правила ранчото принадлежи на Кърк. Съдията само трябва да издаде присъда, за да узакони това. Във всеки случай, дори да отсъди, че ранчото принадлежи на Ариел, Дентън увери Кърк, че ще има нова сделка в негова полза. Освен това, никой не очакваше да се върнеш с парите.
— Говориш глупости още откакто си отвори устата — каза кисело Джес. — Защо, по дяволите, нямало да се върна с парите на Ариел?
Труди сви рамене с неподражаемо елегантен жест.
— И Дентън, и Кърк мислеха, че ще вземеш парите и ще отпратиш към Мексико. Господин Бърнс и шерифът не бяха убедени, но когато ти не дойде и никой не отговори на телеграмите им, трябваше да признаят, че май точно това е станало — ти си взел парите и си се изпарил.
— Ариел мисли ли, че съм откраднал парите й?
— Е, не съм сигурна, но тя напусна Уейко с годеника си, нали? — намекна лукаво Труди.
Джес стисна устни и сребристите му очи заприличаха на късчета студена стомана.
— Ако Ариел е напуснала ранчото, не е станало по нейна воля — заяви той твърдо.
— Изглеждаш толкова безскрупулен, когато си сърдит — деликатно сви рамене Труди.
Очите и заблестяха трескаво и плътта й започна да тупти по такъв начин, че я накара да осъзнае безбройните причини, поради които Джес Уайлдър я привличаше. Тя облиза устни и розовият връх на езика й се подаде навън като малка гладна птичка. А тя беше гладна. Гладна за Джес Уайлдър.
Пристъпи близо, още по-близо, докато втвърдените връхчета на гърдите й докоснаха широката му гръд.
— Джес…
Малката й ръка политна към гърдите му в ласка, чието значение не му убягна.