— Правдоподобна история — изсумтя Ариел.
— Ще излизаш ли оттам? Колкото и да ми харесва да те гледам така, мисля, че трябва да хапнем и да подремнем.
— Обърни се.
С едно движение Ариел освободи полите на ризата си и тя се спусна надолу, прикривайки краката й.
Без да обръща внимание на молбата й, Джес се спря на брега на потока, наведе се и взе чистите дрехи от мястото, където тя ги беше оставила. Разгъна роклята и протегна напред ръце с дръзко пламъче в очите.
Ариел не беше глупава. Много добре разбираше как изглежда сега, застанала с тази прозрачна риза, плътно прилепнала към мокрото й тяло. Зелените й очи искряха гневно и тя изскърца със зъби в нямо отчаяние.
— Сатанинско изчадие!
Вдигнала предизвикателно брадичка, Ариел беше решена да се държи на положение. Проклета да бъде, ако позволи на Джес
Уайлдър да я накара да направи или да каже нещо, за което по-късно ще съжалява. Този дългуч скоро щеше да научи истината за нея и тогава тя щеше да се смее последна. Само трябваше да си даде достатъчно време, да стиска зъби и да оцелява. Стига само този ловец на глави да не й повлияе по странен начин. Ариел въздъхна, излизайки от потока.
Джес нямаше представа какво го беше накарало така открито да предизвика Ариел. В обикновени обстоятелства не постъпваше така. Обикновено подхождаше към работата си сериозно, но поради някаква неясна причина тази малка дива котка го караше да забрави, че е издирвана убийца и ограбвачка на банки.
Сребристите му очи се присвиха в желание, докато наблюдаваше как Ариел върви към него. Сега беше толкова близо, че той можеше да види как вената на шията й пулсира в несдържана ярост. Беше толкова сърдита, че Джес осъзна, че ако имаше под ръка оръжие, щеше да го застреля и нямаше да изпита и най-малкото угризение. Тя посегна да вземе роклята си от него, но не премери добре разстоянието, спъна се и попадна право в ръцете му. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, налагаше се да признае, че би искал тя да бъде точно там — още от момента, когато я видя за първи път.
По лицето на Ариел се четеше оскърбено смайване. Как, по дяволите, се беше озовала в прегръдките на мъж, когото ненавиждаше? Тя потръпна и шокирана откри, че не е от отвращение. Сребристият поглед на Джес се забиваше в зелените и очи с едва доловимо загатване за сдържана агресия. Достатъчно, за да уплаши всяка добре възпитана, образована млада дама. Какво възнамеряваше да прави с нея? Каквато и да беше, тя щеше да се бори с него със зъби и нокти.
Джес прокле демона, който го обсебваше, когато нещо в него го накара да плени устата й. Отначало горещият връх на езика му само флиртуваше с вътрешността на долната й устна, преди да се вмъкне в сладката пещера на устата й. Дори само това беше достатъчно, за да вбеси Ариел, но когато Джес обгърна в шепа меката закръгленост на гърдата й, тя изригна в дива ярост.
Как смееше той да я докосва по такъв неприличен начин? Това, което правеше с езика си, беше… беше… Господи, толкова й харесваше… не можеше да мисли… Мислите й се изпариха. Допирът му я възбуждаше… унизително. Устните му я затваряха в един свят, който се побираше само във властната мощ на твърдото му тяло и обгръщащите я ръце. Настоятелното притискане на слабините му към мекото й възвишение внесе капчица здрав разум в лудо въртящия се неин свят. Ариел беше твърде много дама, за да се държи като курва. Това само щеше да затвърди ниското мнение на Джес за нея. Не беше глупава. Майка й беше говорила насаме за мъжете и какво очакват те от жените. Особено от жените с по-свободно държание.
Джес беше толкова пленен от мига и от замайващата си страст, че не усети как Ариел се вцепенява. Изрева яростно, когато тя захапа езика му, и я пусна така рязко, че тя залитна и едва не падна, но успя да се задържи права.
— Проклета малка дива котка!
Той изплю кръв и Ариел си позволи да се усмихне самодоволно.
— Заслужи си го — каза тя със сладък глас. — Следващия път си дръж ръцете по-далече от мене.
Със смайваща увереност грабна роклята си от мястото, където беше паднала, и се отдалечи.
— Може да съм ти пленничка, но никога няма да бъда твоята… твоята… мадама!
Джес се разрази в неспирен поток от проклятия. Ариел го беше ухапала доста силно, за да потече кръв. За щастие това рязко го освести. Какво, по дяволите, го беше прихванало?
— Единственото, което искам от тебе, е наградата за залавянето ти — викна той след отдалечаващия се неин гръб. — Ако искаш да се държа прилично, престани да ме предизвикваш.
Ариел разумно си премълча, макар че вътрешно кипна от гняв и обида… но и известно удовлетворение, че е поставила на мястото му този арогантен ловец на глави.