— Тогава защо се е върнала с него в Сейнт Луи? — запита Джес, объркан и потиснат. — Казах, че ще й върна парите. Нима не ми е вярвала?
— О, напротив, вярваше ви, но сеньор Добс имаше документ, че е временен неин настойник, и я принуди да се върне с него в Сейнт Луи. Защо не дойдохте в уреченото време?
— Раниха ме в престрелката, когато заловихме бандата на Дилън, после получих треска и дълго време не можах да стана от леглото — обясни Джес. — Дойдох веднага, щом стана възможно.
Розали го изгледа внимателно.
— Изглеждате така, сякаш още трябва да сте на легло.
— Нищо ми няма. Ариел остави ли съобщение за мене?
— Да, каза, че ви обича и че ще се върне. Надява се да убеди родителите си да не продават ранчото на сеньор Уолтърс, след като съдията отсъди, че е още нейно. Сеньор Бърнс й каза, че ранчото е продадено незаконно и ако сеньор Уолтърс си получи обратно парите, то ще си е пак нейно.
— Парите са тук, у мене — усмихна се Джес и потупа издутите дисаги. — Сега отивам в кантората на адвоката.
— Ще се моля Ариел да се върне скоро.
— Няма да чакам, Розали. Отивам да я потърся. Ако чакам, може родителите й да я накарат насила да се омъжи за Дентън Добс.
Икономката се усмихна широко.
— Знаех си, че ще кажете точно това.
— Ами ти, Розали, добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?
— Не, сеньор Джес. Намерих си работа при един вдовец, който ме нае да се грижа за двете му деца. Те са на дванайсет и на четиринайсет години и се нуждаят от напътствия и грижи. Благодарение на Бък Лийланд не е необходимо непременно да си търся работа, за да оцелея, но Лу Данси има нужда от мене.
— Ще кажа на Ариел, че си добре — увери я Джес и се накани да тръгне.
В този миг Розали взе решението, над което бе мислила още откакто Ариел замина. Въпреки че й беше обещала, че ще запази някои тайни за себе си, тя чувстваше, че Джес има право да узнае, че Ариел носи детето му. Той беше бащата на това дете и би трябвало да знае, просто за всеки случай, ако реши да промени намеренията си относно дългото пътуване до Сейнт Луи. Розали не искаше да оставя нищо на случайността. Ариел и Джес трябваше да се съберат.
— Сеньор Джес, почакайте…
— Има ли нещо друго?
— Да, но обещах на Ариел, че няма да кажа нищо. Но е трудно да нарушиш обещанието си.
— Щом е свързано с нея и аз би трябвало да го знам, ще е по-зле, ако държиш тази тайна за себе си. Какво има, Розали?
— Ариел е…
Тя млъкна, внимателно подбирайки думите си.
— Какво, жено? Какво се опиташ да ми кажеш?
— Ариел очаква вашето дете, сеньор.
Цветът се оттегли от лицето на Джес.
— О-откъде знаеш?
— Тя ми каза, сеньор, но аз вече се бях досетила.
— В кой месец е?
— Точно два месеца станаха, когато замина.
— Боже господи! Защо тя не ми го каза тогава, в Сан Антонио?
— Не знам, сеньор.
— Много съм ти задължен, Розали. Признателен съм ти, че ми го каза.
Дете! Джес преливаше от радост, вървейки към кантората на Джейсън Бърнс. Щеше да стане баща! Глупава усмивка разтягаше устата му и той не можеше да не се подсмихва, опитвайки се да си представи детето, което щеше да му се роди. Изведнъж стъпките му натежаха, когато си спомни, че Ариел може да бъде принудена да се омъжи за Дентън Добс и детето му може да носи името на друг мъж.
— Как ли пък не! — изрече той на висок глас, привличайки вниманието на случаен минувач. — Ще убия това копеле и ще направя Ариел вдовица, преди да позволя на друг мъж да отглежда детето ми.
Джейсън Бърнс го посрещна с голяма изненада.
— Помислих, че вече няма да ви видим, Уайлдър. Ариел твърдеше, че ще се върнете, и право да ви кажа, ние с шерифа също мислехме така. Само че след като мина доста време и вие не се появихте, започнахме да губим надежда.
Двамата си стиснаха ръцете и Джес тръшна дисагите на бюрото на Бърнс.
— Ето ги парите на Ариел. Всичките — добави натъртено. — Можете да върнете сумата, която Уолтърс е платил за ранчото, за да може Ариел да си вземе обратно собствеността. Останалото отива в банковата й сметка.
— Чакайте, не бързайте толкова — каза Бърнс. — Най-напред, получих нареждания от настойника й да продам ранчото на Уолтърс, дори ако парите бъдат върнати. Второ, не мисля, че Уолтърс ще приеме парите, той иска ранчото. Както и да е, току-що получих решението на съдията. Той отсъжда, че ранчото още принадлежи на Ариел Лийланд, защото е било продадено чрез измама. Не че това ще й бъде от някаква полза, ако настойникът й все още иска да го продаде на Уолтърс.
— Ами ако Уолтърс реши, че вече не иска ранчото? — запита Джес, решен да проучи всяка възможност.
Знаеше колко много означава това ранчо за Ариел.