— Е, вероятността е доста малка — изрече бавно Бърнс. — Но ако поради някаква причина той се откаже от сделката, предполагам, че ще трябва да търся друг купувач.
— Това може да отнеме време — каза замислено Джес.
Бърнс се усмихна разбиращо.
— Може да отнеме доста много време.
Адвокатът много се възхищаваше на Ариел и знаеше колко иска да задържи ранчото на баща си.
— Ариел скоро ще стане на двадесет и една години — намекна Джес. — След два месеца, ако не греша. Това ще има ли значение?
— На двадесет и една години тя ще има възможност сама да взема решения относно собствеността си, освен ако няма съпруг, който да взема решенията вместо нея. Но ако си мислите за това, за което и аз мисля, ще ви бъде много трудно да убедите Уолтърс да се откаже от покупката на имението.
— Ще ми помогнете ли? — запита Джес. — Ще дойдете ли с мене при Уолтърс да се опитаме да го убедим да не купува ранчото „Лийланд“?
— Какъв е вашият залог в това? Защо толкова се интересувате от работите на Ариел Лийланд? — полюбопитства Бърнс.
— Единственият ми залог е грижата за благополучието й и за закрилата на нейната собственост. Ще ви кажа направо, Бърнс. Обичам Ариел. И тя ме обича. Планирахме да се оженим, докато не се появи Дентън Добс. Според шерифа тя е напуснала града против волята си.
— Знам със сигурност, че Ариел не искаше да заминава от Уейко и много се тревожеше за вас. Тя ви защитаваше срещу всички, които се опитваха да ви обвинят в кражба. Възможно е да ви обича.
— Не само е възможно, а е самата истина. Питайте Розали, тя ще потвърди думите ми.
— Няма нужда… вярвам ви. Ариел ми каза, че сте били човек на закона, и аз пратих телеграма до Форт Уърт, за да се уверя лично. След като получих отговора, започнах да се съмнявам в теорията на Добс, че сте изчезнали с нейните пари. Не че няма много шерифи, които са станали бандити.
— Тогава ще ми помогнете ли? — настоя Джес с тревога в гласа.
— Ще дойда заедно с вас да говорим с Уолтърс, но няма да има никаква полза.
— Само ви моля да опитаме. Ще дойдете ли с мене тази вечер? Искам най-напред да хапна и да се измия, а и няколко часа а сън няма да навредят. Ще си взема стая в хотела и ще ви чакам отпред в шест часа.
— Ще бъда там — съгласи се Бърнс. — И ще нося парите на Уолтърс. Останалите ще внеса в банковата сметка на Ариел, за да се разпореди с тях както желае.
Кърк Уолтърс се разхождаше из дневната, разстроен и ядосан. Изненада се, когато Труди му каза, че Джес Уайлдър се е върнал в града и че носи парите, които Тили Каулс беше откраднала. Всичките, включително онези, които Кърк беше платил за ранчото. Той се беше надявал Джес да изчезне завинаги, така че ранчото да си остане негово поради стечение на обстоятелствата. Не се беше осведомил от Джейсън Бърнс какво е решил съдията и дали изобщо вече има решение, но разчиташе да бъде обявен за законен собственик на ранчото „Лийланд“. Сега се страхуваше, че връщането на парите може да предизвика промяна в мнението на съдията. Знаеше, че сделката е фалшива, но когато настойникът на Ариел бе казал, че няма интерес да задържи имота, Кърк разчиташе съдията да вземе това предвид и да отсъди в негова полза.
— Ще спреш ли да ходиш напред-назад? — оплака се Труди. — Как мога да се съсредоточа, като непрекъснато мърмориш и се държиш така, сякаш е дошъл краят на света?
— По дяволите, Труди, как можеш да стоиш така спокойно? Знаеш колко много искам тази земя. Не се ли интересуваш от мене и от проблемите ми?
Труди остави бродерията, над която работеше, и се вгледа в брат си. Помисли, че е много красив, когато е ядосан, макар и не толкова, колкото Джес Уайлдър.
— Знаеш, че не си ми безразличен, Кърк — изрече тя меко. — Не съм ли ти го доказвала много пъти досега?
Кърк изведнъж спря на едно място и загледа сестра си с явно възхищение. Не можеше да отрече, че не й е безразличен. Двамата си приличаха твърде много, продължи той мисления си монолог, искаха да получат това, което желаят, без да допускат да им влияе някакъв външен натиск или диктатът на обществото. Спомни си как преди пет години я намери да се люби в конюшнята с един обикновен каубой и страшно много се ядоса. Дори тогава тя беше зряла красавица, с тяло, готово за любов. Ясно си спомняше какво й каза, след като едва не уби каубоя, и как реагира тя.
Лицето му пламна и дишането му се учести, докато си спомняше с мълниеносна бързина за отминалите години. Щеше да набие и Труди, ако тя не беше започнала да го моли за милост. Хвърли се в краката му и го замоли да не разкрива тайната й пред родителите им, които бяха стари и болнави. Тя беше едва на осемнадесет години, жадна да пие до дъно от изворите на любовта. Той беше на двадесет и седем, изкушен отвъд пределите на човешката издръжливост. От собствената си сестра!