— За какво мислиш? — запита Труди, приковала поглед към предната част на панталоните на Кърк. Тя облиза устни, внезапно пресъхнали, и преглътна конвулсивно, виждайки как той набъбва пред очите й. — Господи, Кърк!
— Знаеш какво мисля. Труди. Ти си единственият човек, който ме разбира. Знам, че е грешно, но точно сега имам нужда от тебе повече, отколкото друг път досега. Това копеле Уайлдър ме насади на пачи яйца. Преследва ме навсякъде. Нищо не върви, откакто той дойде в града.
— Не е грешно, ако и двамата го искаме, Кърк — изрече дрезгаво Труди.
— Помниш ли какво ти казах онзи ден, когато те хванах с каубоя в конюшнята?
— Каза, че ако отново почувствам това желание, да дойда при тебе и ти ще се погрижиш. Не искаше да се любя с всички каубои от околността.
— И си удържах на думата, нали? Вече знам, че си доволна.
Тя кимна бавно.
— Ще ти намеря съпруг, Труди, кълна се, но още имам нужда от тебе. Разбираш ме, нали?
Тя отново кимна.
Кърк изстена и посегна към нея.
— Не тук, Кърк! — ахна Труди, когато той смъкна корсажа й.
— Точно тук. На пода, на дивана, какво значение има? Сами сме, готвачката ще дойде чак утре, никой няма да ни притеснява. Не мога да чакам.
Учестеното дишане на Труди се сля с пъшкането на Кърк, раздвижвайки тишината наоколо им. Една лампа светеше на масата, но той не си направи труда да я засенчи, когато оголи гърдите на Труди пред жадния си поглед.
— Всеки път, когато те видя така и те изпълня със себе си, знам защо не ми се иска да ти намеря съпруг. Ти си най-прекрасната на света, Труди. Никоя друга не може да се сравни с тебе.
— Дори Ариел Лийланд?
Той я дръпна на пода и се отпусна върху нея.
— Не ми говори за тази кучка! — изстена, разкъсвайки полата й в желанието си по-скоро да влезе в нея. — Отвори краката си, сестричке, приеми ме у дома!
И влезе в нея. Тя ахна и извика.
Никой от двамата не чу почукването на вратата.
— Няма жива душа — каза Джейсън Бърнс, готов да си тръгне.
— Свети в дневната — забеляза Джес и почука отново.
— Отново никакъв отговор.
— Може би са си легнали.
— Още няма седем часа, за бога — изръмжа Джес. — Тук са си. Ръката му натисна дръжката и той се изненада, когато тя се завъртя леко в ръката му и вратата се отвори.
— Човек може да получи някой куршум, ако влезе непоканен в чужда къща — изшептя Бърнс, надниквайки над рамото на Джес.
Огледаха преддверието, но не видяха нищо с изключение на слаба светлина откъм дневната.
Джес отвори уста, но изведнъж чу звука. Бърнс, който навярно също го беше чул, трепна силно.
— Господи, какво е това?
— Някой стенеше и хлипаше, може би жена, помисли той, но след това до тях долетяха други дрезгави звуци, сякаш издавани от мъж. — Сякаш някой има нужда от помощ.
Раменете на Джес потръпнаха в беззвучен смях. Веднага разбра какви са тези звуци. Самият той ги беше издавал много пъти в живота си.
— Май прекъсваме нещо — каза той на Бърнс, който също беше разбрал какво точно чува и се беше изчервил ужасно силно. — Питам се дали е Труди или Кърк?
— Да си вървим — подкани го адвокатът, не желаейки да нарушава интимността на стопаните. — Можем да се върнем утре.
— Не знам за вас, но аз не мърдам никъде, докато не се видя с Уолтърс. Хайде, елате.
По принцип Джес не би се намесил в такъв интимен момент от живота на хората, но с човек като Кърк Уолтърс би направил и това. Едно нещо, което Труди му беше казала, не му даваше покой и той възнамеряваше да задоволи любопитството си. Никак не го интересуваше какво правят тези двамата насаме в собствения си дом, освен ако не беше нещо, което би могъл да използва за каузата на Ариел. Нямаше никакви скрупули по отношение на Кърк Уолтърс, защото и Кърк беше доказал, че е абсолютно безскрупулен, когато иска да постигне собствените си цели.
Не желаейки да се намесва, но и твърде любопитен, за да си тръгне, Бърнс последва Джес по петите. Дневната беше в другия край на преддверието и двамата спряха на прага. Стаята беше добре осветена и отначало изглеждаше, че няма жив човек, но Труди възкликна в екстаз и Кърк изпъшка, опитвайки се също да постигне наслада.
Лежаха на пода, голи, с преплетени ръце и крака, с лъснали от пот тела и дишаха тежко. Гледката така потресе Бърнс, че той извърна глава и запуши уста. Джес също беше потресен, но все пак имаше смътна представа какво би могъл да завари. Освен това, с човек като Кърк Уолтърс, който се поставяше над човешките и божиите повели, табуто над кръвосмешението беше поредното правило за нарушаване.