Выбрать главу

Труди ги видя първа. Кърк, надвесен над нея, още галеше гърдите й, готов да започне отново. Тя замря. Устата й се отвори в безмълвен писък. Кърк жадно смучеше зърната й и не обърна внимание на нямата й молба. Когато тя замръзна неподвижно, той се засмя, мислейки, че тя отново започва да се възбужда. Той със сигурност беше вече възбуден.

— Винаги си била страстна малка кучка, Труди, точно затова обичам да го правя с тебе. Толкова си навита, колкото и аз.

Тя най-накрая си възвърна дар слово.

— Кърк! Моля те! Пусни ме! Не сме сами.

— Разбира се, че сме. Няма да спра точно сега. Обеща да отвлечеш мислите ми от Джес Уайлдър. Бих искал да застрелям това копеле.

— Имаш възможност, Уолтърс — проточи Джес. — Тук съм и съм напълно готов да се изправя срещу тебе, когато пожелаеш.

Ерекцията на Кърк моментално спадна. Труди се измъкна изпод него, грабна роклята и я разпери пред себе си като щит. Джес погледна за миг към нея, после отклони очи. Бърнс беше толкова смутен, че не посмя да погледне към нея.

— Кой ви позволи да влизате в къщата ми! — запита Кърк, напъхвайки се в панталоните си. — Нарушавате границите на чужда собственост.

— Дойдохме да ви върнем парите — отвърна Джес, необезпокоен от гнева на Кърк. — И да ви убедим да не купувате имота на Лийланд.

— Друг път — отсече Кърк презрително. — Нищо, което кажете, няма да промени решението ми.

Джес погледна към Труди, която се свиваше в ъгъла. Очите му се присвиха, чертите на лицето му окаменяха в безскрупулна решимост. Не обичаше да прибягва до такива непочтени методи за убеждаване, но би направил всичко, би тръгнал по всякакви пътища, за да възвърне собствеността на Ариел.

— Името ти няма да струва и пукната пара, когато хората в града научат за това. — И той погледна втренчено към Труди. — Сестра ти няма да може да си покаже лицето в града. Всичките й приятелки ще я избягват като прокажена.

— Труди изскимтя:

— Кърк!

— Върви горе, Труди, това не те засяга — нареди троснато Кърк.

— Разбира се, че ме засяга. Ще кажа на всички, че си ме изнасилил. Собствената си сестра. Може дори да те тикнат в затвора. Това ли искаш? Искаш ли да се отнасят с мене като с курва, даже и по-зле? Всичките ни приятели да ни отбягват и презират? Няма да ти останат никакви приятели, ако това се разчуе.

— Аз съм уважаван човек. Никой няма да повярва на думите на един прост каубой.

Джейсън Бърнс, вече свестил се, пристъпи напред.

— Забрави ли, че и аз съм тук, Кърк? Аз съм уважаван гражданин на Уейко и думата ми не подлежи на никакво съмнение. Хората в града ще повярват на всичко, което казвам. А ако Труди пожелае да предяви обвинение, с радост ще я представлявам.

Унижение, публично осмиване и позор очакваха Кърк Уолтърс и когато осъзна това, той страшно се изплаши.

— Какво искате от мене?

— Да се откажеш от интересите си към ранчото „Лийланд“, тук и сега, и да оставиш Джейсън Бърнс да действа оттук нататък. Той ще телеграфира на настойника на Ариел, че ти си си получил парите обратно и вече не искаш да купуваш имението — изреди подробно Джес, за да не допусне недоразумение относно това, което желаеше да постигне.

— Копеле такова! — изсъска Кърк. — Трябваше да умреш в пожара.

— Но не умрях. Игричките ти се провалиха.

Джейсън Бърнс изглеждаше смаян.

— Знаех си, че Уолтърс има пръст във всичките тези „инциденти“ в ранчото — каза Джес. — Просто не можех да го докажа. Но вече няма значение, Уолтърс, искам да се махнеш от живота на Ариел веднъж завинаги. Обещавам, че ще запазя в тайна от обществото твоите забавления със сестра ти, стига ти да се държиш надалече от нас.

— А аз настоявам — продължи със строг тон адвокатът, който още не можеше да погледне към Труди — да изпратите Труди на гости при роднини извън щата. Знам, че имате леля в Нашвил, която сигурно много ще се радва на гостуването на сестра ви, а дори е възможно и да й намери съпруг.

Джес се ухили.

— Прекрасна идея. Съгласен ли си, Уолтърс?

— Не можеш да докажеш нищо. Нямам нищо общо с тези инциденти.

— Но има свидетели, които знаят какво правиш тук със сестра си.

— Печелиш — каза Кърк, неохотно признавайки поражението си. — Труди ще замине след една седмица. И вече нямам никакво желание да купувам ранчото „Лийланд“.

Задавен стон се изтръгна от устните на Труди, когато тя се обърна и избяга от стаята. Джес почти я съжали. Към Кърк изпитваше само презрение. Според него мъж, който спи със собствената си сестра, е нещо по-лошо и от най-долното животно. Явно Джейсън Бърнс мислеше същото, защото изгледа Кърк с очи, пълни с погнуса и отвращение.