Адвокатът извади няколко пачки с пари от джобовете си и ги остави на масата пред Уолтърс.
— Вярвам, че ще намерите тук цялата сума, която сте платили за ранчото „Лийланд“. Вече нямате никакви претенции към имението. Дори Уайлдър да не беше се върнал с парите, съдията вече отсъди в полза на Ариел и й върна земята. Продажбата, в която участвахте, беше фиктивна и не може да бъде зачетена от закона. С връщането на парите всичко се урежда.
— Настойникът на Ариел ще я продаде на някой друг — предсказа навъсено Кърк.
Бърнс пусна хитра усмивка към Джес.
— Може би няма. Може би Ариел ще намери начин да запази собствеността си.
— Сигурен съм в това — допълни загадъчно Джес. — Да тръгваме ли, Бърнс? Постигнахме това, за което бяхме дошли.
Когато се отдалечиха от имението, Джес едва потисна една внезапна тръпка. Никога не беше виждал нещо толкова оскърбяващо морала, а той самият далеч не беше лицемерно благочестив. Нямаше търпение да отърси от краката си праха на Уейко и да потегли на изток, към Сейнт Луи.
Ариел. Усети сладостта на името върху езика си. Нямаше търпение да я види отново, да свали дрехите й целуне мястото, където растеше неговото бебе. Искаше да я обича, да я закриля, да се грижи за нея и за детето. Каквото и да станеше занапред, Ариел щеше да бъде негова съпруга, дори ако се наложеше първо да я направи вдовица, за да я притежава.
24
Ариел прекара първия си ден в Сейнт Луи, отпускайки талията на всичките си рокли. Благодарение на богатите кройки на дрехите и шаловете, които почти всички жени носеха, никой нямаше да забележи лекото наедряване на талията й. Тя беше още слаба и изглеждаше по-красива от всякога. Майчинството само още повече я разхубавяваше сега, когато периодът на сутрешното гадене беше безвъзвратно отминал.
Минаха повече от две седмици, откакто Ариел се беше прибрала у дома си, но твърдият й отказ да се омъжи за Дентън като че ли не влияеше по никакъв начин върху майка й и Том Колкото и да им повтаряше, че няма да се омъжи за Дентън, че обича Джес, те просто се усмихваха и продължаваха да кроят плановете си. Когато до сватбата останаха само две седмици. Ариел реши, че трябва да им каже, че носи детето на Джес. Никак не й се искаше да ги разочарова и да разбива илюзиите им, но трябваше да направи нещо. Беше се надявала, че няма да стане нужда да им казва, че вече ще се е върнала в Тексас. Но не стана така. Ариел се закле, че ще ги събере всички, веднага щом Дентън се върнеше от деловото си пътуване до Чикаго, и ще им каже точно поради каква причина сватбата не може да се състои.
— Ариел, будна ли си? Може ли да вляза?
Беше рано сутринта. Тя още не беше слязла долу да закуси, когато Уила подраска леко на врата.
— Влез, мамо. Точно се приготвях да сляза долу. Ужасно съм гладна тази сутрин.
— Радвам се, че имаш добър апетит… макар че блуждаеш из стаята си като изгубена душа — каза Уила с донякъде строг глас.
— Не блуждая, мамо. Джес ми липсва.
Уила реши да пренебрегне тази забележка, както винаги, щом Ариел споменеше Джес Уайлдър.
— Сигурна ли си, че няма да ни придружиш на неделното парти у семейство Брукс? — запита с надежда майката. — Никак не ми се иска да го пропусна, но и не ми харесва да те оставям тук сама за цели два дни. Особено щом Дентън е извън града.
— Няма нищо, мамо — увери я Ариел, точно както беше правила безброй пъти през изминалите две седмици — Вие с Том отидете и се забавлявайте.
— Всичките ти приятелки нямат търпение да те видят, а ти не се отзова на нито една от поканите им.
— Любопитни са, това е. Няма да им дам удовлетворението да ме оглеждат и да шушукат какво ли се е случило в Тексас.
— Не можеш да ги обвиняваш, скъпа, но те все пак са ти приятелки. Същите, с които ще поддържаш контакти с години занапред.
— Не и ако мога да направя нещо по въпроса — каза намусено Ариел.
— Е, разбира се, хората не могат да те обвиняват, че не си пожелала да отидеш на парти без годеника си. Просто ще им кажа, че имаш твърде много работа преди сватбата, за да ходиш по партита.
Ариел отчаяно стисна зъби. Майка й винаги ли е била толкова вятърничава? Тя си живееше в някакъв свой свят и не чуваше нищо от това, което дъщеря й й говореше.
— Кога тръгвате? — запита Ариел, радвайки се на възможността да се разполага съвсем сама в цялата къща за през уикенда.
— Веднага след закуска. Не забравяй, че шивачката утре ще дойде за проба на сватбената ти рокля.
— Ще я отпратя, ако дойде, мамо.
— Гледай шлейфът да е достатъчно дълъг — продължи безцеремонно Уила. — И настоявай за дантелен воал. Мисля, че е много елегантен. Побързай, скъпа, ще се видим на закуска.