Ариел доста се измъчи по време на закуската, докато слушаше с половин ухо ентусиазираното бръщолевене на майка си — за партито, за сватбата, за всичко, което й хрумнеше в момента. Том се хранеше с апетит, отговаряйки от време на време на въпросите на Уила. Понякога погледът му се спираше върху Ариел с толкова озадачено изражение, че на нея й дожаляваше. Отдъхна си едва когато два часа по-късно им махна за сбогом.
Около обед тя реши да иде на пазар, да си купи нови дрехи, нещо по-широко, но после внезапно промени решението си. Вместо това взе една книга от библиотеката и се сви в едно кресло, наслаждавайки се на самотата. Готвачката беше получила два свободни дни за уикенда, също както и икономката, така че Ариел беше наистина сама. Не че имаше нещо против. Тишината й позволяваше да се съсредоточи върху мислите си за Джес и детето, което носеше. Обичаше ги и двамата… отчаяно; Джес й липсваше… отчаяно. Очакваше той да прати телеграма, когато пристигне в Уейко, но до момента не беше получила нищо. Липсата на връзка помежду им пораждаше страх, който неконтролируемо бушуваше във вените и.
Ами ако нещо му се е случило?
Мина доста време, преди Ариел да осъзнае, че някой чука на вратата. Тя се намръщи, помисли, че Дентън се е върнал по-рано от Чикаго или шивачката е решила да дойде в неуговорено време. Не искаше да вижда нито единия, нито другия, затова малко остана да не отвори.
Той стоеше на прага, свръхестествен и двойно по-красив, отколкото си го спомняше, в чисто нови дрехи — панталон, риза, жакет и лъснати до блясък ботуши; старата охлузена шапка беше килната почти на тила му. Кичур гъста черна коса падаше на широкото му чело, а сребристите очи блестяха като току-що отсечени монети.
— Джес! Не мога да повярвам, че си изминал целия този път до Сейнт Луи!
— Не мога да повярвам, че мислиш, че няма да го направя!
Двамата се хвърлиха един към друг, разсмяха се и се разплакаха, всеки целуваше другия където свари. Джес я вдигна на ръце, внесе я вътре и затвори вратата с ритник. Започна да и целува страстно и тя се стресна, усещайки вкуса на сълзи. Мъжете не плачат, нали? Мина дълго време, преди да успеят да проговорят.
— Готова ли си да си вървим у дома, скъпа? — попита той с глас, прекъсван от бушуващи чувства.
— Когато кажеш, Джес — засия Ариел, не желаейки да се отдели от него. — Но би трябвало да изчакаме мама и Том да се върнат. Ще ги нараня твърде силно, ако замина отново, без да им дам някакво обяснение. Освен това, искам да ги запозная с мъжа, когото обичам.
— Вашите не са ли тук?
— Не, заминаха за уикенда. Цялата къща е на наше разположение.
Това бяха най-сладките думи, които Джес някога беше чувал. Той я вдигна високо и изръмжа:
— Накъде?
Ариел се изкиска.
— Не си ли гладен?
— Прегладнял съм, но не за храна. Ще ми кажеш ли коя е твоята стая, или да те любя направо тук, в дневната?
Зеленото в очите на Ариел притъмня в две тайнствени бездни, които достатъчно красноречиво говореха колко силно копнее за него. Тя облиза устни, когато горещо предчувствие накара тялото й да се разтрепери.
— Горе, втората врата вляво. Побързай!
Джес изкачи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, притиснал Ариел към широките си гърди. Все едно носеше перце, а не жена, тежаща петдесет килограма. Отвори вратата и я затръшна, без да си прави труда да заключва, защото бяха сами в цялата огромна къща. Пусна я на пода и замря в съзерцание, с блеснали очи, които не пропускаха нищо, нито една подробност от дребната й, изключителна фигурка. После отново я пое в прегръдките си.
— Искам да те прегърна и никога повече да не те пусна, дива котка такава — прошепна той срещу устните й. — Но първо искам да те видя, всеки великолепен инч от тебе. Искам да те видя гола и да докосна мястото, където расте моето бебе.
Ариел застина на място.
— Ти знаеш? Розали ти е казала?
— Не й се сърди, скъпа. Тя много се притесняваше, задето ми го е казала, но направи това, което смяташе за уместно при тези обстоятелства. Страхуваше се, че може да те накарат насила да се омъжиш за Дентън Добс, и искаше да стигна до тебе, преди това да се е случило.
— Никога няма да се омъжа за Дентън! — отвърна Ариел. — Как можа да си помислиш подобно нещо?
— Знаех, че няма да го направиш доброволно, но не подценявам властта на родителите ти над тебе. Бих могъл да убия Добс и да те направя вдовица, ако се наложи. Никой мъж няма да отглежда моето дете!
Той изрече тези думи с такава яростна убедителност, че Ариел потръпна, осъзнавайки, че Джес Уайлдър наистина би могъл да убие заради нея, ако стане нужда.