— Раниха ме в престрелката при скривалището на Дилън. Раната не беше тежка, но след това се появи треска и дни наред не бях в съзнание.
— Телеграфирах на шериф Смит. Защо той не ми отговори, когато го питах какво става с тебе?
— Бил с извън града и се е върнат в деня, когато заминах.
— Бандитите в затвора ли са?
— Тили и Ганди са зад решетките, но Дилън и Пекос са мъртви. Дилън беше убит в престрелката, а Пекос получи един куршум, когато след това се опита да избяга.
— Пекос е мъртъв? — запита Ариел, мислейки за Розали. Не й беше казала за него, защото смяташе, че няма да има никакъв смисъл. Но сега, когато той беше мъртъв, Розали имаше право да знае, че вече е свободна.
— Пекос и Дилън — повтори Джес. — Парите ти са в банката, а тези на Уолтърс му ги върнах. Той вече не иска да купува ранчото „Лийланд“.
— Какво! Трудно ми е да го повярвам. Какво го накара да промени решението си?
Ариел се вгледа в лицето му, питайки се какво ли е направил, че да се случи такова чудо.
Джес вдигна рамене. Преди да напусне Уейко, беше решил да не казва на Ариел за омерзителните подробности, засягащи Труди и брат й. Двамата с Бърнс се бяха разбрали да държат тази тайна за себе си, докато Уолтърс спазва своята част от уговорката.
— Сигурно е размислил.
На Ариел това й се стори малко невероятно, но от каменния израз на лицето на Джес разбра, че няма смисъл да настоява. Можеше да бъде също така упорит, както го твърдеше и за нея. Но това, което наистина имаше значение, беше фактът, че тя вече нямаше защо да се тревожи относно Кърк Уолтърс.
— Ранчото още ли си е мое?
— Да. Съдията взе решение в твоя полза.
— Мама и Том просто ще телеграфират на Бърнс да го продаде на друг — предсказа Ариел.
— Не бих разчитал той да намери друг купувач в скоро време — ухили се Джес. — Най-малкото не и преди двайсет и първия ти рожден ден.
— Джес, ти наистина правиш чудеса! — извика Ариел и го прегърна здраво. — Когато се оженим, това няма да има значение. Всички решения, свързани с моята собственост, ще бъдат твои.
— Собствеността е твоя, скъпа, и ще си остане твоя. Ти си достатъчно умна, за да вземаш собствени решения. Просто искам да знаеш, че ако решиш да задържиш ранчото, ще направя всичко, което ми е по силите, за да го направя най-доброто ранчо в Тексас. Някога децата ни ще се гордеят с него. А сега какво ще кажеш за малко да забравим за ранчото и да помислим как ще се любя отново с тебе. Да имаш някакви предпочитания?
— Хммм, нека да си помисля — каза Ариел, правейки се, че размишлява много сериозно.
— Няма да мислиш много време, надявам се. Не знам колко ще мога да чакам.
Ариел внезапно се изви и се хвърли отгоре му, така че членът му се сгуши в гнездото между бедрата й. Тя го усети как моментално започва да расте и дяволито се изсмя.
— Този път аз ще те измъчвам.
Започна да ближе и да смуче твърдите малки зърна на гърдите му, докато той не взе да движи нервно таза си под нея, сякаш изпаднал в безумна ярост. Тогава тя започна да го целува страстно, засмукваше езика му в устата си, после плъзваше своя език в неговата. Извиваше хълбоците си, притисната плътно до него, но не му позволяваше да влезе. Докосваше го и го галеше навсякъде, докато Джес едва не полудя от страст. Тогава той се възпротиви. Ариел разбра, че търпението му се изчерпва, и преди той да успее да я метне по гръб, тя се надигна и с една ръка го вкара в себе си.
Плътта й беше гореща, влажна и стегната и Джес изстена, навлизайки още по-навътре, докато тя не пое изцяло в себе си цялата му невероятна дължина и обем.
— Боже господи, ако ми стане още по-хубаво от това, мисля, че няма да издържа!
И в следния миг той я отведе в рая.
Подремнаха за малко и когато Джес се събуди, изненада Ариел с думите:
— Хайде да се оженим сега… веднага. Следващия път, когато се любя с тебе, искам да е законно.
— Не мисля, че е възможно, макар че не искам нищо повече от това — въздъхна замислено Ариел. — Има разни неща да се правят, документи за попълване, всякакви подробности, които трябва да се уредят, преди да можем да се оженим.
Джес се намръщи.
— Не можем ли просто да намерим някой свещеник или мирови съдия?
— Тук не е Тексас. — И тя отново въздъхна. После внезапно се изправи в леглото и гласът й затрепери от вълнение, докато изричаше следващите думи: — Познавам един човек, който може да ни ожени за толкова кратко време! Съдия Уайът е стар приятел на семейството, знае ме още от дете. Ако някой може да се оправи с формалностите, това е само той.
— Знаех, че ще измислиш нещо, скъпа — усмихна се Джес, скочи от леглото и я дръпна към себе си. — Облечи си най-хубавите дрехи, тръгваме на сватба. Чуваш ли това? — каза той, погалвайки леко корема на Ариел. — Мама и татко ще се оженят.