3
Неловко мълчание се възцари между Ариел и Джес по време на вечерята. Тя не каза почти нито дума, уплашена от мрачния, силен мъж, който й въздействаше по такъв странен начин. Отдръпна се в предпазната черупка на мълчанието, опитвайки се безуспешно да анализира странното си поведение спрямо Джес Уайлдър. Как можеше едновременно да мрази този мъж и да тръпне от възбуда, когато той я докосне? Не се заблуждаваше да си мисли, че поне малко го е грижа какво ще стане с нея. Явно той се ръководеше от страст и алчност; нейните чувства не означаваха нищо за него. Независимо колко пъти или колко искрено тя повтаряше, че е невинна, Джес Уайлдър упорито отказваше да й повярва.
Джес внезапно протегна дългите си крака, разкърши се и се прозя.
— Вземи едното одеяло — измърмори, все още ядосан на Ариел.
Езикът му още беше подут на мястото, където го беше ухапала. След като загаси огъня, взе одеялото си, постла го край жаравата, легна и затвори очи.
Ариел взе другото одеяло и легна встрани. Дълго време мина, преди да заспи. А от начина, по който Джес се въртеше и мяташе, тя заключи, че и той не може да заспи. Нямаше как да знае, че Джес е също толкова смутен и объркан от нея, колкото и тя от него. Ариел не само го беше възбудила, но и възбудата упорито не отминаваше, разпалила истински огън в слабините му. Поне четири дни имаше да пътуват оттук до форт Уърт и Джес се запита дали положението нямаше още повече да се влоши.
Не, нямаше.
Щеше да стане още по-зле.
Толкова зле, че всяко допиране на нейното тяло до неговото, докато тя подскачаше на седлото пред него, беше истинско мъчение. По-скоро би предпочел да гори в ада, отколкото да пътува така още няколко дни, каза си той. Целия ден не можа да мисли за нищо друго, освен за Ариел, топла и страстна под него, обгърнала го отвсякъде. Божичко, да не е полудял? Тексаското слънце сигурно му е изцедило мозъка.
Тази нощ в лагера им дойдоха нечакани посетители. Джес ги чу да се приближават дълго преди ездачите да се появят в светлината на лагерния огън. Посегна към пистолета си и едрото му тяло се напрегна, сетивата му веднага се наостриха.
— Какво има? — запита Ариел.
— Посетители — изрече тихо Джес. — Двама, може би трима ездачи. Дръж си главата наведена и не казвай нищо, докато не разберем кои са.
— Не… не чувам нищо.
Как можеше Джес да чуе нещо, което тя не чуваше? Мислите й се разбъркаха, когато двама конници внезапно изникнаха от тъмнината. Спряха в светлия кръг на огъня, посрещнати от дулото на пистолета на Джес.
— Добър вечер, приятели — каза единият от мъжете. Плъзна очи от Джес към Ариел и задържа поглед върху нея, после нерешително се върна пак към Джес.
— Не съм ви никакъв приятел — отсече Джес.
— Ние с Люк подушихме миризма на кафе. Няма ли да отделите две чашки на едни пътници? Казвам се Блеки, Блеки Роу. Този тук е Люк Уилкс.
Джес оглеждаше двамата мъже през присвитите си клепачи. Това, което видя, не му хареса. Роу беше едър, набит здравеняк. Омачканата му шапка закриваше по-голямата част от лицето му, но нещо в гласа на мъжа още повече изостри подозрителността на Джес. Приятелят му беше още по-съмнителен на вид, с мръсни и износени дрехи. Не беше толкова набит като Роу, нито толкова висок. Беше дребен и подвижен като лисица. И двамата бяха извънредно подозрителни.
— Можем да ви отделим две чаши кафе — изрече Джес. — После по-добре си вървете.
Ариел се запита защо Джес се държи толкова недружелюбно, когато мъжете явно не представляваха никаква заплаха.
— Много сме ви задължени, господине — каза Роу и слезе от коня. — Та как, казахте, че е името ви?
— Не съм казвал.
Двамата пришълци се настаниха до малкия огън. Люк извади две чаши и Блеки ги напълни от кафеничето, сложено до огъня. Отпи от горещото кафе, замислено погледна към Ариел и запита:
— Това жена ти ли е?
Джес изръмжа:
— Пийте си кафето и заминавайте.
— Малко страшничко е да пия кафе с тоя пистолет, дето го размахвате под носа ми. Няма да ви сторим нищо, господине.
Понеже Джес упорито премълчаваше името си, Блеки сви рамене, обърна се към Ариел и запита:
— Как се казваш, ваша милост?
— Не е ваша работа как се казва… жена ми.
— Жена ти — повтори скептично Блеки. — Не сме стигнали до цивилизацията, а?
Ариел се размърда смутено под опипващия поглед на Блеки. Съмненията, които не даваха мира на Джес, започнаха да смущават и нейните мисли.
— И аз мога да кажа същото за вас — изръмжа Джес.