Изведнъж те усетиха, че някой чука на вратата.
— Аз ще видя — каза Том. — Може би е адвокатът.
Не беше адвокатът. Том се бави дълго време и когато се върна, с него беше Дентън Добс.
— Годеникът на Ариел е тук — извести той с висок глас.
Джес се намръщи. Ариел изстена.
— Какво става тук? — запита Дентън.
Явно Том му беше казал как стоят нещата, преди да го въведе в дневната.
— Ние с Ариел се оженихме — каза Джес, вече уморен от този спектакъл, толкова по-ненужен, като се има предвид, че тези хора не можеха да го откъснат от Ариел. Те двамата бяха съпруг и съпруга и той беше готов да се изправи срещу всеки човек, който би пожелал да оспори или да промени сегашното състояние на нещата. — Аз съм Джес Уайлдър.
Не подаде ръка. Нито пък Дентън.
— Не се тревожи, Ариел, много скоро ще уредим тази ужасна бъркотия — обеща Дентън с глас, пълен със състрадание. — Сигурен съм, че съдията ще вземе под внимание факта, че си била принудена на този брак, и ще го анулира. Трябва само да погледнеш този мъж, за да разбереш, че е опасен, а такава благородна и благовъзпитана дама като тебе не може да се защити от неговите принудителни действия.
— Аз се омъжих за Джес по своя воля. Питай съдия Уайът, той ще ти каже. Ние се обичаме.
— Сватбата ни само ще се отложи за малко — продължи самоуверено Дентън, без да обръща внимание на думите на Ариел.
Джес сдържа яростта си само заради нея. Търпението му беше невероятно изтъняло още от мига, когато Том ги беше призовал в дневната. Знаеше, че Ариел обича Уила и Том, затова не искаше да направи нищо, с което да унищожи завинаги тази любов. Семейството беше нещо много важно. Някога той имаше Джъд, но сега имаше само Ариел и не беше готов да я изгуби. Наложително беше обаче да уреди този въпрос веднъж завинаги, и то по такъв начин, че да не нарани ничии чувства. Усещаше, че Ариел все повече се разстройва, и не искаше да позволи напрежението да продължава, ето защо направи това, което изискваха съвестта и гордостта му.
— Ариел носи моето дете. Искате ли първото ви внуче да се роди като копеле? Или ще ни оставите двамата с нея да живеем живота си така, както намираме за добре?
— Много е скоро, откъде би могъл да знаеш! — избъбри Дентън, преди да има време да помисли.
— Ариел е вече в третия месец — изрече Джес с равен тон.
Мълчание.
Ариел го простреля с гневен поглед.
Джес се усмихна, развеселен и изключително доволен.
Уила моментално припадна.
Том извъртя очи, като че ли готов да я последва.
Дентън, с почервеняло лице, преглътна конвулсивно и заекна:
— Ви… виждам, че това е семейна работа. Може би трябва да си тръгвам. При тези обстоятелства мисля, че сватбата трябва да се отмени — прибави, преди да излезе.
Ариел изведнъж се разкикоти, намирайки изказването му за много смешно.
Макар че се опитваше да остане сериозен, Джес също избухна в гръмовен смях, защото и според него ситуацията беше невероятно комична.
На Том никак не му беше смешно, докато се опитваше да свести съпругата си.
Мина известно време, преди приличието да бъде възстановено, и след това всички участници можеха вече да седнат и спокойно да разискват положението. Когато атмосферата се проясни, Джес и Том си стиснаха ръцете, Джес с искрен жест, а Том малко принудено. Уила се беше свестила достатъчно, за да изрази радостта си от това, че ще става баба, макар все още да гледаше на Джес с известно страхопочитание. Този мъж просто беше ужасно огромен. Нормалните мъже нямаха шанс пред неговото внушаващо страх присъствие. Тя не завиждаше на Ариел. Да трябва да усмирява и да задоволява този огромен текеасец, — това си беше направо плашеща перспектива. Но когато погледна към дъщеря си, не видя боязън в зелените й очи. Само любов.
По-късно, усамотени в стаята си, Джес и Ариел започнаха да кроят планове за завръщане в Тексас.
— Сигурна ли си, че не искаш да останем още в Сейнт Луи? Докато се роди бебето? — запита Джес, когато разискваха случилото се през деня.
— Искам да си отида у дома — каза блажено Ариел. — Искам бебето ни да се роди в ранчото, в моята собствена земя. Ще бъдеш ли щастлив като фермер? Това е съвсем различен живот от онзи, който си водил досега.
— Готов съм да се установя, скъпа — отвърна Джес. — Искам да прекарам остатъка от живота си, като те правя щастлива и отглеждам нашите деца. Готова ли си да се връщаме у дома?
— Когато кажеш. Тази земя е толкова близо до небето, колкото изобщо бих могла да си пожелая — въздъхна замечтано Ариел.