Докато пиеха кафето си, Блеки и Люк все по-дръзко оглеждаха Ариел.
Изведнъж Блеки се изправи.
— Добре, приятелю, много сме ти задължени за кафето. Ние с Люк май ще си ходим.
Люк, стреснат, изгледа невярващо Блеки.
— Какво? Мислех…
Блеки го срита с върха на ботуша си.
— Казах! Тръгваме, не си мисли, че ще седиш и ще дърдориш тук цяла нощ. Хората искат да спят.
Погледът му се задържа на Ариел, на лицето му се изписа многозначителна гримаса.
Качи се на коня си и потегли. Люк го последва. Ариел си пое дъх — за пръв път, откакто тези двамата се бяха появили — и ги загледа как се изгубват в тъмнината. Въздишката й отекна високо във внезапната тишина на нощта.
— Не се отпускай — предупреди я Джес, клекнал недалече от нея край огъня, докато си наливаше чаша кафе.
— Какво искаш да кажеш?
— Не сме се сбогували с тия негодници. Видя как те гледаха.
— 3-забелязах. Но може би погрешно си разбрал интереса им. Изглеждаха дружелюбни. Може би реагираш прекалено.
— Роден съм в Тексас, жено. Знам какво да очаквам от такива мъже и на какво са способни. Ти можеш ли да кажеш същото за себе си?
— Не, но бързо се уча — натърти Ариел. — Сега, ако нямаш нищо против, ще си лягам.
Ариел вече спеше дълбоко, когато Джес стана от мястото си край огъня и се приготви за сън.
Огънят беше догорял и мътната светлина от димящата жарава едва осветяваше двете спящи фигури, когато две тъмни сенки изпълзяха от мескитовите храсти.
— Спят — прошепна Люк.
— Можеш ли да разбереш коя е жената? — запита Блеки с дрезгав шепот.
Двамата мъже се взряха в тъмното към двете спящи тела, сгушени под одеялата си. Зачакаха луната да излезе иззад облаците и бяха възнаградени заради търпението си, когато забеляза, че по-близката спяща фигура има дълга черна коса. Нощта беше топла и Ариел беше отметнала одеялото; облак черна коса се спускаше по раменете й.
— Убий мъжа — прошепна Блеки, — но не закачай жената. Имам си планове за нея. Как ти се вижда да си имаш собствена курва, а?
— Хубаво ще е — отвърна Люк.
— Хайде.
Двамата нахлуха в импровизирания лагер, насочили дулата на пушките си към мястото, където спеше Джес. Първият изстрел изтръгна Ариел от съня й. Трябваха й само няколко секунди, за да се отърси и да разбере какво става. Но дори след това тя напълно осъзна случващото се едва когато видя куршумите да се забиват в спящата фигура на Джес. От гърлото й се изтръгна протяжен, остър писък, който изразяваше огромния й ужас. Усмивката на Блеки беше отвратителна.
Млъквай, жено, няма да ти направим нищо лошо. Ние с Люк имаме други планове за тебе.
— Не-е-е! Убихте Джес — захлипа истерично Ариел, опитвайки се да стигне до него, за да му помогне.
Но за неин ужас Блеки я хвана и я задържа с огромните си ръчища.
— Никъде няма да ходиш.
— Трябва да му помогна!
Джес не можеше да е мъртъв, не можеше!
— Няма как да му помогнеш на любовника ти. Никой не може да остане жив от толкова куршуми. Сега бъди добричка и дай една целувчица.
— Копеле! Копеле! Копеле! — пищеше Ариел, удряйки го с юмруци.
Люк се беше присъединил към тях, наблюдавайки борбата с жадно предчувствие.
— Може би, ако я цапна, ще се успокои.
— Само да я пипнеш, си мъртъв — долетя дълбок заплашителен глас.
— Не, не е възможно. Изпратих шест куршума в тоя кучи син! — изпъшка невярващо Блеки. — И дори не кърви!
— Да видим дали не е призрак — предложи Люк, извади пистолета си и се прицели.
Но не успя да стреля. Джес инстинктивно натисна спусъка на пистолета си и куршумът удари Люк с такава сила, че го завъртя, преди да го прати долу. Беше умрял още преди да е докоснал земята.
Когато Джес погледна към Блеки, видя пистолета му опрян в слепоочието на Ариел, а другата му ръка — увита около шията й. Грозна усмивка разкривяваше противното му лице.
— Само да мръднеш, и жената е мъртва.
— Пусни я, Блеки.
— Не съм глупак, господине. С нея ще се измъкна оттук.
Той започна да отстъпва, влачейки Ариел. Тя се бореше да си поеме дъх; ръката на Блеки беше като желязно въже около врата й. Заби пети в земята, но това само още повече разсърди разбойника и той я повлече като парцалена кукла. Тя нямаше представа накъде я отвежда, нито пък можеше да му се противопостави.
— Хвърли пистолета по-надалече и оседлай коня си. Търпението ми се изчерпва — викна Блеки към Джес.
Джес го изгледа за миг, после се подчини. Запрати пистолета си към мескитовите храсти и се наведе, за да вземе седлото си от земята. Оседла Боец и отстъпи настрана.
Продължавайки да притиска пистолета си към слепоочието на Ариел, Блеки я метна на седлото и се качи зад нея. Джес стоеше неподвижно, с непроницаемо изражение, сребристите му очи бяха ледени като смъртта. Едва когато се видя на седлото на Боец, Ариел разбра какво е замислил Джес за Блеки и се помъчи да му помогне, но не успя да измисли нищо. Когато обаче Блеки се качи зад нея и взе юздите, тя изведнъж намери решението. Мигновено се наведе и впи малките си остри зъби в ръката му. С върховно задоволство чу изненадания и обиден рев на бандита.