— Но… не разбирам. Снощи…
— Снощната случка само показа, че си една изплашена жена. Не съм си променил мнението. Все още смятам да те предам на правосъдието. Не мога да забравя, че партньорът ти уби брат ми. Той беше единственият ми роднина. Ако не си Тили Каулс, шерифът да се оправя. Хайде да ставаме, че имаме много път за днес.
Зелените очи на Ариел блеснаха във внезапен прилив на гняв. Този мъж беше толкова упорит, че не виждаше кога някой е невинен. Мразеше го. Не можеше да си спомни някога да е мразила някого така, както сега Джес Уайлдър. Снощи за малко бе открила мекота под коравата му външност, но тази сутрин разбра колко много се е лъгала. Джес Уайлдър беше жесток, отмъстителен мъж, в чието огромно тяло нямаше и една частица съчувствие. Ако у него имаше някаква нежност или поне почтеност, държеше ги добре прикрити.
Ариел кипеше в едва сдържана ярост, докато Джес прибираше нещата и ги товареше на гърба на третия кон.
— Двата допълнителни коня ще ни позволят да пътуваме удобно — забеляза Джес, поглеждайки към Ариел. — Гладна ли си?
Тя поклати глава; беше твърде ядосана, за да яде. Храната сигурно щеше да заседне на гърлото й и да я задави.
— Както искаш — сви рамене Джес. — И на мене нещо не ми се яде. Като се приготвиш, тръгваме.
Ариел изми лицето и ръцете си с малко вода от манерката, изплакна устата си и дискретно изчезна в храстите. Имаше сериозно намерение да избяга от Джес Уайлдър. Нямаше да бъде трудно да потъне сред мескитите и да се скрие в околните гъсталаци. Но здравият разум надделя. Ариел осъзна, че не е екипирана както трябва, за да пътува сама в тези негостоприемни краища. Нямаше храна, вода, оръжие, нито пък кон. Освен това, какъвто беше находчив, Джес Уайлдър със сигурност щеше да открие убежището й. Когато се върна на мястото на лагера, Джес я чакаше, присвил устни в тиха развеселеност. Сякаш беше прочел мислите й и знаеше, че е решила да се върне, вместо да се опитва да оцелее сама в такава враждебна обстановка.
Със сигурност беше доста по-спокойно да язди собствен кон, помисли Ариел, докато препускаше, леко изоставайки от Джес, който седеше на гърба на Боец така, сякаш се беше родил на седлото. Беше ужасно облекчение да не е принудена да се бори със странния, начин, по който тялото й реагираше на този невъзможен мъж. Очите й неволно се втренчиха в онази част от анатомията му, която така замайващо равномерно подскачаше на седлото. Стегнатите, съвършено симетрични полукълба на седалището му преминаваха в стройни хълбоци и тънка талия, после се разширяваха в невероятно мощни гърди и рамене. Тялото му беше еротично продължение на прекрасното животно под стегнатите му мускулести бедра.
Господи, помисли Ариел смаяна. Какво ставаше с нея? Умът й я повеждаше на забранено пътешествие, което можеше да свърши само с нови неприятности.
Когато спряха за обед и да дадат почивка на конете, Ариел жадно пое твърдата, ронлива питка, която Джес й предложи. Изяде я в нацупено мълчание, без да знае, че той я наблюдава иззад черната завеса на миглите си.
Джес знаеше коя е Ариел и каква е, защо тогава тя не се отказваше от смешните си твърдения? Отначало му беше смешно да се съгласява с нея, да я нарича Ариел, като знаеше, че истинското й име е Тили. Но сега нямаше абсолютно нищо смешно в начина, по който реагираше на присъствието й. Господи, та той не беше хлапе с жълто около устата, което да не може да владее подтиците си. Беше зрял мъж, познал много жени за своите двадесет и осем години. По дяволите, колко живот и авантюри изпълваха тези години, така че защо някаква красива лъжкиня като Тили Каулс, наричаща се още Ариел Лийланд, ще го кара да се чувства така дяволски объркан?
Ариел се изчерви, когато вдигна очи и видя, че Джес я гледа със загадъчно изражение на лицето.
— Нищо не съм направила — наблегна тя, вдигайки предизвикателно брадичка. — Не ме зяпай така, сякаш съм някое… някое чудовище. Надявам се да се задавиш със смешните си твърдения, щом научиш истината.
— Колкото и странно да изглежда, започвам да усещам същото — измърмори той под нос.
— Какво каза? — запита Ариел, понеже не успя да долови думите му.
— Нищо — изрече рязко Джес, съвземайки се. — Качвай се. Не искам това пътуване да продължава повече, отколкото е необходимо. Няма да се спра, докато Барт Дилън не се изправи пред съда заради престъпленията си. Може би ще започна живота си отново, когато Дилън се присъедини към тебе зад решетките.
— Някоя жена ли те чака някъде?
Защо го попита, укори се мислено Ариел. Какво й влизаше в работата дали Джес е женен или в живота му има някоя изключителна жена.