— Би могло да се каже — призна той с бавна усмивка. Истина беше… е, може би поне отчасти. Много беше мислил за Ели Лу Додж през тези две години. Тя живееше във Форт Уърт, където той някога беше щатски шериф, и се беше заклела, че ще го чака колкото трябва, докато той се разправи с убийците на Джъд. Но това беше преди две години и през цялото това време Джес я беше виждал твърде рядко. Тя беше висока, закръглена, руса, с кожа, бяла като лилия; Джес мислеше, че тя би могла да му стане чудесна съпруга. И ако не усещаше прилив на изгаряща страст по красивата Ели Лу, обвиняваше заради това силното си желание да намери и накаже убийците на Джъд. Ако тя все още беше свободна, Джес възнамеряваше скоро да се ожени за нея и да заживее спокоен живот.
Яздейки до Джес, Ариел мислеше над отговора му, питайки се каква ли жена ще обича един такъв груб, корав тексасец, студен като лед и готов на всичко. Може би някоя също толкова сурова и безчувствена като него.
Ариел никога не беше очаквала да преживее такава задушаваща жега, каквато настана през следващите дни. Безмилостното слънце печеше с неотслабваща ярост. Само след няколко мили тя усети, че мозъкът й сякаш започва да ври. Лятото в Сейнт Луи беше горещо, но не можеше да се сравнява с този изгорен от слънцето юлски Тексас. Тя усещаше, че цялата влага от тялото й се изпарява, за да не остане нищо, само една изсушена черупка. Усещаше как кожата й се надига на мехури и носът й се бели.
Този ден яздиха непрекъснато, докато бедрата на Ариел започнаха да пламтят. Гърбът й се превърна в една огромна болка, главата й бумтеше. Тя се отпусна на седлото и щеше да падне, ако в последния миг Джес не я беше видял, че се олюлява; свали я от седлото й и я настани пред себе си.
— Поспи, ако искаш — каза той, вече с не толкова суров глас. — Няма да те оставя да паднеш.
Ръката му се обви около талията й и той стисна по-здраво юздите.
— По дяволите, носиш корсет в тази жега? — изруга той. Дръпна внезапно юздите и спря коня. — Да не си си изгубила целия акъл, който ти е дал господ? — Смъкна я от гърба на Боец. — Сваляй го. И две-три от тия дяволски фусти. Трябва вече достатъчно добре да си опознала Тексас, за да разбереш, че всичките тия женски гиздила не вършат работа в такъв климат. Размърдай си задничето, Тил… Ариел.
— Как смееш! Разбира се, че няма!
Джес слезе и се извиси над Ариел като разярен великан, застанал широко разкрачен, скръстил ръце на масивните си гърди. Жилите на врага му се издуваха от гняв.
— Веднага, Ариел! Смятам да те отведа във Форт Уърт жива и здрава, а не изсушена от жегата. Ако сама не го направиш, ще ти помогна.
Той я разтърси безмилостно, хванал с огромните си ръце деколтето на роклята й.
Ариел почувства натиска на пръстите му и разбра, че Джес има намерение да я съблече, ако тя сама не го направи.
— Чакай! Ще го направя. Обърни се.
Джес я погледна смутено за един миг, после отметна глава и се разсмя.
— Ама ти си била голяма работа! С колко мъже си била, преди да се хванеш с Барт Дилън? Не ми се прави на невинна. Ще махнеш ли тоя корсет или не?
Ариел сърдито отмахна ръцете на Джес и се обърна с гръб към него. Ръцете й трепереха, докато разкопчаваше копчетата на корсажа и смъкваше ръкавите. Когато посегна зад гърба си, за да развърже връзките на корсета, Джес се намеси, преди тя да успее да ги хване. Дългите му загорели пръсти сръчно и уверено развързаха връзките. Когато докоснаха нежната й кожа, Джес беше смаян от начина, по който плътта й го караше да потреперва и да пламти. Ариел навярно също го беше почувствала, защото замря и пое дълбоко дъх. Пръстите на Джес внезапно стиснаха дрехата и рязко я дръпнаха. Тя ахна, когато корсетът се отдели от тялото й и излетя над главата й, приземявайки се в праха на няколко ярда разстояние.
Тя сърдито дръпна корсажа си и се обърна, за да го изгледа гневно.
— Необходимо ли беше?
— И още как. Никога няма да разбера защо жените намират за необходимо да се напъхват в такива измишльотини, дето само им създават неприятности. Ти със сигурност нямаш нужда от това нещо. Мога да обхвана кръста ти с две ръце и пак ще остане достатъчно място. Сега фустите.
Когато Ариел се поколеба и му се стори, че прекалено дълго се бави, Джес безцеремонно пъхна ръце под полата й и развърза шнура, който държеше фустите. Две от тях веднага се свлякоха с леко шумолене в краката й. Ариел нямаше друг избор освен да излезе от тях. Когато Джес се накани да ги хвърли при корсета, тя се възпротиви.
— Не! Ще… ще ми трябват.
— В затвора ли? — намръщи се Джес.
Но удовлетвори молбата й, взе фустите и ги натъпка в дисагите. Вдигна я, настани я на Боец и скочи на седлото зад нея.