— Имам си кон — настоя Ариел.
— Може по-късно пак да яздиш, но не и сега. Едва не припадна и можеше да си счупиш глупавия врат преди няколко минути.
— Защо те е грижа?
— Проклет да съм, ако знам — изръмжа Джес. — Сега заспивай. Когато си починеш, ще се качиш пак на коня си.
Ариел нарочно изправи гръб, отказвайки да докосне дори частица от твърдото му тяло. Но за нейно съжаление решителността й бързо се стопи, защото изтощението, съчетано с палещата жега и еднообразието на пейзажа, я накара да се отпусне на гърдите на Джес.
Джес усети Ариел да се отпуска до него и ръцете му автоматично се стегнаха около нея. Това, което започна в следващия миг, беше жестока борба със съзнанието му, което непрекъснато му припомняше, че нежната женственост на Ариел е измамна. Под невинната външност се криеше сърце, черно като ада. Тя беше ограбила повече банки, отколкото той можеше да преброи, беше съучастничка в убийството на няколко мъже. Джес не можеше да понесе мисълта, че я желае въпреки мрачното й минало и печалната й репутация. Всичко, което трябваше да направи, беше да си припомни как Джъд умря от силния кръвоизлив в банката, след като беше застрелян от Барт Дилън, и горещата му кръв закопня за отмъщение. Но макар да знаеше всичко това, Джес не успяваше да се пребори с факта, че желаеше тази жена независимо какво беше направила. Почти му се искаше тя да бъде Ариел Лийланд, невинна жертва на фалшива самоличност.
Проклятие, помисли той, изсумтявайки в самопрезрение. Размекваше се с възрастта. Нямаше търпение да се отърве от тази женичка, за да продължи да търси Барт Дилън. Дотогава, до деня, когато този отвратителен престъпник умреше или отидеше зад решетките, обеща си отново Джес, той щеше да посвети живота си на това, да намери убиеца на Джъд. Наистина нямаше да има живот за него, докато Барт Дилън се разхожда свободно из Тексас!
Ариел не спеше. Безнадеждно осъзнаваше тялото на Джес — твърдата стена на гърдите му, мускулестите му ръце, обгърнали талията й, за да държат юздите. Но вместо да се почувства застрашена, тя я обграждаше усещане за спокойствие. Скоро заспа, знаейки, че докато Джес е наблизо, нищо лошо няма да й се случи. Беше противоречие, но тя беше твърде изтощена за да се задълбава в него.
4
Ариел беше уморена. Уморена от пътуването, от горещината, праха и мескитите. Уморена от Джес Уайлдър. Той беше арогантен, безсрамен и направо я вбесяваше. Тя престана да се опитва да му обяснява, че не е Тили Каулс, само си хабеше думите. Надяваше се шерифът във форт Уърт да има достатъчно разум да провери историята й, преди да я затвори за престъпления, които не беше извършила. Не можеше да го обвинява, че жали за загиналия си брат, но това не оправдаваше възмутителното му поведение спрямо нея.
Вечерта спряха до малък поток, почти пресъхнал. Ариел не можа да събере достатъчно вода, за да се измие. Когато Джес тръгна да улови някакво животно за вечеря, тя реши да се възползва. Когато той се върна с два мършави заека, тя вече се беше измила, беше сресала косата си и се беше преоблякла в единствената чиста рокля, която носеше в багажа си.
Нахраниха се мълчаливо. След това Ариел постла одеялото си до огъня и си легна. Видя Джес да я наблюдава — винаги я наблюдаваше — и потръпна.
— Утре ще стигнем във форт Уърт — каза той, постилайки одеялото си от другата страна на огъня.
— Сигурно много се радваш — отвърна хапливо Ариел.
— Няма да го отрека — изрече бавно Джес. — Ти ми действаш странно, Ариел. Както без съмнение си открила, не съм човек, който лесно може да се повлияе и да се полъже по женски прищевки. Но проклет да съм, ако не съзнавам, че ужасно много те желая. И мисля, че и ти изпитваш същото. Има начин да задоволим желанията си.
— Само да си се приближил към мене, Джес Уайлдър, и ще съжаляваш — беше леденият отговор на Ариел.
Тъмната му вежда се вдигна в предизвикателна дъга.
— Бих могъл да те накарам да промениш мнението си.
— Не, благодаря. Каквото и да е предложението ти, то е ужасно неморално и унизително. За щастие само още един ден трябва да те понасям. Лека нощ, господин Уайлдър.
Джес й хвърли дяволита усмивка.
— Страхуваш се, че ще ти хареса това, което ще направя с тебе? Страхуваш ли се, че може да съм по-добър любовник от Барт Дилън?
— Не ме е страх от нищо, което правиш или казваш — отвърна Ариел бързо… може би прекалено бързо.
Изведнъж Джес се озова коленичил до нея, хвана раменете й и я привлече до себе си. Ариел усети горещината, която лъхаше от него, вцепени се от дивата сила в сребристия му поглед. Господи, той беше толкова… толкова масивен, така горещ, твърд, изпълнен със страст… така възхитително мъжествен. И така дяволски уверен в себе си.