— Не… не мисля… но не съм…
— Дай ми ръка, ще те измъкна оттук.
Тя се поколеба. Мисълта да се остави на милостта на този суров странник накара тръпки да пролазят по гърба й. Но той не и остави избор, а грубо я издърпа през вратата на преобърнатия екипаж, докато краката й все още оставаха вътре. До този момент не беше забелязала, че ръцете й са оковани. Тя ги загледа в недоумение, после вдигна очи към мъжа.
— Не… не разбирам. Защо съм в белезници? Кой сте вие?
Мъжът клекна до нея и тогава Ариел за първи път можа добре да го разгледа.
Първото й впечатление беше, че е едър. Извисяваше се над миниатюрната й фигура като ястреб, готов да я изяде жива. Изглеждаше мършав, опасен, корав. Видът му подсказваше неспокойна и темпераментна натура; сребристосивите му очи издаваха интелигентност и плам, загорелите му скули изпъкваха над твърдата, ясно очертана брадичка. Устата му беше широка, с плътни устни. Износена широкопола шапка стоеше килната към задната част на главата му, беше облечен в кожен жакет, карирана риза и здрави сини панталони, толкова впити, че можеше и да са нарисувани.
Гарвановочерната коса стигаше до яката на ризата му, на тесните му хълбоци беше запасан пистолет. Нещо в него подсказваше необикновена убеденост и целеустременост, неспокойна енергичност и сила. Тогава Ариел стреснато осъзна, че той е красив. И е най-привлекателният мъж, когото някога беше виждала. Тя изпусна накъсан, неравен дъх, с внезапно стиснато гърло, връхлетяна от непреодолимото мъжествено привличане на непознатия и стресната от необичайната си реакция.
— Кой сте вие?
Ленива усмивка се плъзна в ъгълчето на плътните му устни, макар че в гласа му не се долавяше никаква веселост.
— Джес Уайлдър. Познаваш ли това име?
— Не, а трябва ли?
— Може би ще се сетиш за името на брат ми. Джъд Уайлдър. Би трябвало, ти и Барт Дилън го убихте.
Ариел ахна невярващо.
— Какво! Да не сте луд? Кой е Барт Дилън?
— Колкото и да ми се правиш на невинна, ще увиснеш на бесилото. Къде е приятелчето ти? — Острият му поглед претърси околната пустош. — Не може да е отишъл далече. Той ли уби шериф Гор? Ще намеря копелето, няма значение къде се крие. Винаги съм знаел, че е хитрец, но да те изостави… това трябва да ти покаже какъв мошеник е.
— Кой сте вие? Какъв сте?
— Джес Уайлдър… не ме ли чу, като ти казах? Ще те отведа във форт Уърт да те съдят за обир и убийство. В цял Тексас има разлепени съобщения за издирване. Доста време ви преследвах нас двамата с Дилън и имах невероятния късмет да ви спипам, преди някой ловец на глави да ме е изпреварил.
— Вие сте ловец на глави?
Потрес и отвращение оцветяваха думите й. Ариел беше чувала за тези безмилостни мъже, които живееха от лошия късмет на другите.
— Освен другото — призна загадъчно Джес. — Съмнявам се, че миналото ми ще те интересува.
Зелените очи на Ариел се разшириха, когато Джес се изправи в целия си внушителен ръст от над метър и осемдесет и скочи на земята с грацията на дива котка.
— Ка… какво ще правите?
— Ще те извлека оттук и ще заровим мъртвите. Хайде Тили, скачай, ще те хвана.
Пак това име! Явно Джес Уайлдър я бъркаше с някоя си Тили. Ариел имаше намерение да разсее заблудата на този нахален ловец на глави.
— Правите сериозна грешка, господин Уайлдър. Не съм никаква Тили. Казвам се Ариел Лийланд, от Сейнт Луи.
— Разбира се, Тили, а пък аз съм Исус Христос. Хайде, момиче, мръдни си задничето.
Ариел стисна устни обидена. Никой никога не й беше говорил така непочтително. Този мъж беше суров, груб и невъзможно арогантен. Не разпознаваше ли почтените жени? Тя беше завършила най-доброто девическо училище в Сейнт Луи, където ходеха само момичета от елита, беше се движила само в най-изисканите кръгове. Беше получила добро възпитание от майка си и втория си баща, макар че и родният й баща щедро беше помагал за издръжката й.
— Непоносим сте! — изкрещя яростно Ариел. — Явно никога преди не сте срещали истинска дама. Настоявам да се отнасяте към мене учтиво и любезно. Можете да ме наричате госпожица Лийланд.
Джес бутна шапката още по-назад към тила, взирайки се с присвити очи в раздърпаната красавица, учуден и донякъде възхитен. Дощя му се да се изсмее на глас, но нещо з изправените й рамене и в упорито вирнатата брадичка го възпря. Ако не знаеше, че гази жена е хладнокръвна убийца, почти можеше да й повярва. Никога не беше очаквал, че Тили Каулс може да е толкова красива. Или толкова млада.
Да не беше объркал нещо, почуди се той. Това омайващо красиво създание наистина ли беше Ариел Лийланд, както твърдеше? Или само една добра актриса? Трябваше да признае, че е привлекателна, въплъщение на женствеността с всичките си грациозни извивки, лъскави черни плитки и гневни зелени очи, обещаващи удоволствия, от които всеки мъж би могъл да изгори. Джес беше шокиран от прилива на страст, който пламна в слабините му, и се опита да си припомни, че Тили Каулс и Барт Дилън бяха убили брат му и с един замах го бяха лишили от единствения му останал роднина.