Докато говореше с Джес, Кейлъб постоянно поглеждаше към Ариел. Накрая Джес я издърпа пред себе си и каза:
— Познаваш ли я, Кейлъб?
Очите на шерифа се присвиха и той огледа моментално Ариел от глава до пети. После се разшириха, като че ли я беше познал.
— Като две капки вода прилича на Тили Каулс.
— Това е самата Тили Каулс.
За миг Кейлъб го изгледа стреснато.
— Не може да бъде. Преди два дни получих съобщение, че Тили Каулс е участвала в обира на банка в Накогдочис. Странна работа, но Барт Дилън не е бил с нея. Свидетели се кълнат, че мъжът с нея е бил Франк Келс. И за него има афиш за издирване.
— Нали ти казах — изрече Ариел самодоволно.
— Свидетелите са сбъркали, Кейлъб — настоя Джес с мрачно упорство. Беше сигурен… толкова сигурен. — Намерих Тили в преобърнат дилижанс, закопчана с белезници за шерифа, който водеше нея и Барт Дилън към Форт Уърт, за да ги откара при съдията. Шерифът беше застрелян в главата.
— Чух, че Дилън и Каулс са били хванати, и се запитах защо отново са на свобода. Последното, което знам за тях, е, че се очакваше да пристигнат с дилижанса от Тексаркана.
— Забрави за дилижанса. Никой не остана жив, за да разкаже, освен Тили. Когато чух, че са хванали Дилън и Тили, като са се опитвали да минат в Арканзас, помислих, че дългото търсене вече е приключило. Можеш да си представиш колко бях разочарован, като разбрах, че половината банда още е на свобода.
— Не знам, Джес — каза Кейлъб, почесвайки се по главата. — Защо Дилън ще изостави Тили?
— Казвам се Ариел Лийланд — намеси се Ариел, не можейки повече да се сдържа. — Не мога да убедя това упорито муле.
Джес изсумтя презрително.
— Тили беше в безсъзнание, когато я намерих, прикована към мъртвия шериф. Нямам представа защо Дилън я е изоставил.
— Защо се преобърна дилижансът?
— Преследваха ни разбойници — каза Ариел, нямайки търпение да изясни нещата и да се върне към собствения си живот. Това беше някакъв ужасен кошмар, който нямаше край.
— Разбойници ли? — изрече рязко Кейлъб. Двамата с Джес се спогледаха, но значението на тази размяна убягна на Ариел. — И ти ли мислиш това, което и аз?
— Ъхъ. Май някои от приятелите на Дилън са надушили, че е арестуван, и са решили да пресрещнат дилижанса. Но ми е много странно защо са оставили Тили. Сигурно са си имали причини. Лично аз смятам, че това женче създава повече проблеми, отколкото си струва.
— Не са изоставили Тили — намеси се Ариел със сърдит глас. — Когато шерифът се качи на дилижанса, мъжът беше прикован към него, а ръцете на жената бяха оковани с белезници. Нямам представа как съм се озовала прикована към шерифа.
Тя се вгледа в Джес, вирнала предизвикателно брадичка, с тъмни и гневно бляскащи очи, предизвиквайки го да докаже вината й.
Стояха съвсем близо един до друг, мятайки си яростни погледи, без никой да отстъпи нито инч, непреклонни, упорити, но възприемайки се взаимно по начини, които нямаха нищо общо с Барт Дилън или с брата на Джес.
— Тя може да е права, Джес — предположи Кейлъб. Шерифът усети как между Джес и Ариел минава някакво подводно течение, което негласно потвърждаваше взаимното им привличане, и това ужасно много го забавляваше. Отдавна познаваше Джес Уайлдър и го беше виждал да използва, а после да отстранява разни жени, които му се хвърляха на врата, и смяташе, че е време някоя да дойде и здравата да го разтърси. Кейлъб нито за миг не беше повярвал, че Джес ще се ожени за Ели Лу, за тази разглезена, празноглава кокетка, каквато той много добре знаеше, че е. Двамата с Ади усещаха, че Джес не обича Ели Лу; но Джес беше твърдоглав и можеше да предложи брак на някое момиче само защото се беше уморил да скита и искаше малко стабилност в живота си.
— Не ми казвай, че тази малка вещица те е омагьосала и тебе! — изрече с отвращение Джес. — Всеки глупак може да види, че тя е Тили Каулс. Погледни. — Той бръкна в джоба си и извади нагънатия и омачкан афиш, който носеше вече почти две години. — Погледни снимката и ми кажи дали жената пред тебе не е Тили.
— Познавам този афиш, Джес, и признавам, че тази жена съвпада с описанието, но ако Тили Каулс е била забелязана в Накогдочис, нямам причина да мисля другояче.
— Благодаря, шерифе — каза Ариел, усмихвайки се победоносно на Джес. — Поне някой тук проявява здравия разум, с какъвто господ го е дарил. Безброй пъти в последните няколко дни казвах на господин Уайлдър, че не съм Тили Каулс. Аз съм Ариел Лийланд.
Кейлъб протегна ръка.
— Приятно ми е, госпожице Лийланд. Шериф Хокс.
— Не вярваш на историята й, нали, Кейлъб? — запита Джес, смутен.
— Имате ли документи, госпожице Лийланд? — запита Кейлъб, поглеждайки изпитателно Джес.