Всичко в този мъж говореше за сила и мощ; а Ариел беше достатъчно умна, за да разбере, че той представлява за нея такава опасност, за каквато никога не си беше помисляла. Беше много едър, много силен… и по дяволите, много привлекателен.
Накрая Джес се отказа от усилията си да измъкне двамата мъртъвци изпод каретата. Вместо това взе лопатата, закрепена отзад на колата, и изкопа плитък гроб. Спечената от слънцето земя беше твърда и той доста се изпоти, докато свърши с копаенето. Ариел гледаше настрани, докато той претърсваше джобовете на шерифа, сваляше значката и накрая го положи в трапа, засипвайки го с пръст. Джес погледна към нея и видя, че се е извърнала.
— Имаш късмет, Тили… ъ-ъ, Ариел. Можеше да паднеш от колата и да те затисне като кочияша и пазача. Колко жалко, че не погребах сега любовника ти.
— Любовник? Как смееш!
Да, любовник, помисли Джес с безмълвен присмех, питайки се как ли е могла да позволява на онова копеле да я докосва. Докато не си спомни, че и тя е също толкова достойна за презрение. Поради някаква странна причина му беше трудно да повярва, че Ариел е убийца, преследвана от закона. Изглеждаше му толкова млада, толкова невинна, толкова… недокосвана!
Дръж си ума над пояса, Джес Уайлдър, укори се той. Такава красива и сексуално привлекателна жена като Тили Каулс съвсем не беше невинна, би използвала всякакви възможни трикове, за да го накара да я пусне, а сам господ знаеше, че той никога не се беше смятал за светец. Нито пък беше от камък. Не биваше да забравя, че тази Тили Каулс може да не е дръпнала спусъка на оръжието, убило брат му, но беше също толкова отговорна за безсмислената смърт на Джъд, колкото и Барт Дилън.
— Този мъж не ми е бил никакъв любовник! — повтаряше упорито Ариел. — Не съм го виждала, преди да се качи на дилижанса в Тексаркана. Сега ми се иска да бях послушала инстинкта си и да бях изчакала следващия дилижанс.
Започваше да му звучи като латерна, повтаряше безспир едно и също. Колкото и безполезно да беше.
Джес я изгледа раздразнено. Ариел безстрашно му отвърна.
— Много ти знае устата — забеляза той, приближавайки се към мястото, където беше седнала Ариел. — Ако си мислиш това, което аз мисля, че мислиш, по-добре недей. Няма да стане.
— Една дама не може да повтори това, което си мисля — отвърна заядливо Ариел.
Джес отметна глава и се разсмя гръмогласно.
— Дама ли? Една дама не би пътувала с Барт Дилън.
— Казах ти, не познавам никакъв…
— … Барт Дилън — изсумтя Джес, довършвайки изречението й. Посегна и я издърпа да стане.
Ариел изправи гръб и протегна ръце.
— Освободи ме.
Джес я изгледа въпросително.
— Откъде да знам, че няма да избягаш? Или че няма да се опиташ да ме застреляш в гръб?
— И къде ще ида? Дори нямам кон. Или оръжие. Освен това — каза тя, измервайки го с поглед, — ти си два пъти по-едър от мене. — И му хвърли предизвикателство, което Джес не можеше да пренебрегне. — Да не те е страх от една жена?
— Не, но тебе със сигурност трябва да те е страх от мене, жено.
— Ще изглеждаш много глупаво, когато разбереш, че не съм Тили Каулс.
— Да стигнем дотам, тогава ще му мисля.
Пътят до Форт Уърт ще е дяволски дълъг, помисли Джес, когато мекото седалище на Ариел опря в мъжествеността му. Мислеше, че може да спаси поне единия от конете, но тези, които не бяха загинали на място в катастрофата, бяха твърде лошо ранени, за да стават за яздене. Видя се принуден да избави нещастните животни от страданията им и да качи Ариел на собствения си кон, тоест да я настани пред себе си на седлото.
Докато се занимаваше с конете и след като махна белезниците от ръцете на Ариел с помощта на ключа, който беше намерил в джоба на шерифа, тя ровеше в сандъка си, за да намери някакви дрехи. Уви ги в една фуста заедно с гребен и калъп сапун и настоя Джес да ги пъхне в дисагите си. Той не беше чак толкова безсърдечен да й откаже това удобство. Дори намери бонето й на дъното на каретата и й го подаде, осъзнавайки, че иначе тази нежнобяла кожа ще пострада от силното тексаско слънце.
— Намери ли някакви документи в сандъка си? — запита Джес, мъчейки се да отвлече мислите си от облака гарваново-черна коса, развяваща се около лицето й, и мекото й тяло, което така отчаяно се стремеше да не се докосва до неговото.