— Не съм сигурен. Нищо не разбирам от историята на Тили. Но съм сигурен, че един от пътниците е мъртъв, защото го погребах.
— Вие сте една малка късметлийка, госпожице Каулс — каза Джо, обръщайки се към Ариел.
— Името ми е Ариел. Ариел Лийланд — поправи го тя.
Олга погледна озадачено от Джес към Ариел. Джес изсумтя, но не каза нищо.
— Влизайте вътре. Ще ви спретна нещо за ядене. Бас държа, че сте гладни — каза накрая Олга, решавайки, че ще научи истината, когато му дойде времето.
Джес слезе от коня и свали Ариел на земята.
— Върви с Олга — каза той. — Аз идвам след малко. Ще поговоря с Джо.
Ариел последва високата, кокалеста жена. Олга беше също толкова слаба, колко и мъжът й. Кестенявата коса и кафявите очи смекчаваха суровостта на чертите й.
— Мога ли да помогна? — запита Ариел.
— Не, почини си, скъпа. Свикнала съм да готвя. Защо не ми кажеш какво се е случило в дилижанса.
Ариел обясни, доколкото можа. Всичко беше станало така бързо, че тя не беше сигурна какво го е предизвикало.
— Какво стана с разбойниците?
— Не… не знам. Нямаше ги, когато се свестих. Радвам се, че сте успели да прогоните индианците — каза тя накрая.
— Само добитъка искаха тия крадливи псета — изсумтя презрително Олга. — Бяха към половин дузина, нападнаха и изчезнаха светкавично.
— Често ли се случва? — ококори се ужасена Ариел.
— Доста често — отвърна Олга.
— О, божичко! — възкликна Ариел. Насилвайки се да не мисли повече за нападенията на индианците, тя запита: — Има ли тук къде да се измия?
Нямаше търпение да се отърве от потта, праха и мръсотията.
— Отвън има кладенец и кофа, налей си вода. И клозетът е там, ако имаш нужда. Докато свършиш, вечерята ще е готова.
Ариел остана доста време навън, след като мина през клозета и порядъчно се освежи със студената вода от кладенеца. Искаше й се да свали всичките си дрехи и да се потопи в гореща вана, но наистина за това не можеше и дума да става. Тексас не можеше да се сравнява със Сейнт Луи. Тя изведнъж осъзна, че Джес е влязъл в станцията с Джо и е оставил коня си спънат съвсем наблизо. Никой не я гледаше, така че никой нямаше как да й попречи да се качи на седлото и да избяга от този луд, който я мислеше за убийца и ограбвачка на банки.
Ариел се приближи предпазливо до мястото, където едрият кон дъвчеше сеното, осигурено му от Джо. Изгледа го подозрително. Конят беше доста висок, също като собственика си. Как, по дяволите, успяваше да се качва на него без чужда помощ? Изобретателна, както винаги, Ариел бързо намери решение на проблема. Забеляза кофа с юда до купчината сено, явно оставена за коня. Ритна я с енергичен жест, изля юдата, обърна кофата и я използва като подложка, за да се качи на широкия гръб на коня.
Дотук добре, помисли тя, дишайки едва-едва, когато сграбчи юздите и полека плесна шията на коня. Нямаше представа къде ще отиде, само да се спаси от това непоносимо положение. Щеше да тръгне към форт Уърт и да телеграфира на майка си, за да потвърди самоличността й. Тъй като индианското нападение беше оставило станцията без никакви коне, Джес нямаше как да тръгне да я преследва. Поне нещо щеше да стане по нейному, помисли тя малко по-самоуверено, пришпорвайки коня с пети. Щеше да се почувства в безопасност едва когато се отдалечеше на доста голямо разстояние от Джес Уайлдър.
Конят препусна в галоп, дългите му крака уверено я носеха над изгорялата от слънцето земя. Ариел отметна глава и се разсмя; Удоволствието, че е надхитрила Джес Уайлдър, разливаше приятната си сладост по езика й. Изведнъж едно остро изсвирване се вплете в тропота на копитата и конят реагира така бързо, че хвана Ариел неподготвена. Животното замръзна на място, но тя, понесена от инерцията, продължи движението напред и право над главата му, тупна на земята и се изтъркаля като парцалена кукла, преди да спре. Над нея се спусна мрак, който погълна всичко.
— Не ми изглежда на убийца и разбойничка.
— Външността лъже, Олга. Тили и любовникът й са ограбили повече банки, отколкото някога си посещавала.
— Защо казва, че името й е Ариел Лийланд? — Състрадание изпълваше кафявите очи на Олга, когато погледна към дребната млада жена, простряна на леглото.
— Измислено име — отвърна Джес. — Повярвай ми, Олга, както и да се казва, тя е разбойничка.
Олга поклати глава с жест на съмнение.
— Не ми изглежда възможно.
— Кога ще се свести? — запита Джес.
— Трябва скоро да се събуди. Не намерих никакви счупени кости… само здравата се е ударила.
— Много съм ти задължен, Олга. Върши си твоите работи, аз ще се погрижа за Ариел.