Реджи изгледа вратата с широка рамка, която преграждаше единствения изход.
— Не ви е срам, сър. Надявам се, че нямате намерение да ме компрометирате повече, отколкото досега.
— Ще го направя, ако ми позволите. Разрешавате ли? Помислете си добре, преди да отговорите — каза той с опустошителна усмивка. — Сърцето ми е в опасност.
Тя се изкикоти поласкана.
— Глупости! Женкари като вас нямат сърца. Всички го знаят.
Никълъс бе очарован. Можеше ли нещо, казано от него, да я смути? Едва ли.
— Ще ме нараните, любов моя, ако сравнявате моето сърце със сърцето на Малори.
— Никога, сър — успокои го тя. — Сърцето на Тони е невярно, колкото можете да си помислите. Всяко мъжко сърце би било по-постоянно от неговото. Даже вашето — каза сухо тя.
И това го казва любовницата му? Никълъс не можеше да повярва на късмета си. Тя даже не се ядосваше от това! Просто приемаше, че Малори никога няма да й бъде верен. Дали бе узряла за смяна на любовника?
— Никак ли не ви е интересно защо ви донесох тук? — Самият той се питаше: защо тя не е смутена?
— О, не! — отговори безгрижно тя. — Вече зная.
— Наистина ли? — Беше му забавно, чакаше да чуе до какво чудато обяснение е стигнала.
— Помислили сте, че аз съм лейди Едингтън. Искали сте тя да не отиде на бала у Шепфърд и сте имали намерение да отидете там и да танцувате през цялото време. Нали?
Никълъс трепна.
— Какво?!
— Да танцувате през цялото време.
— Нито един танц!
— Е, сигурно сте я видели там. Ох, да можех да зърна лицето ви тогава! — Тя хихикна. — Много ли се изненадахте?
— Ъъ… ужасно — призна той. Не вярваше на ушите си. Как, по дяволите, е разбрала? Какво бе казал, докато я караше насам?
— Поставяте ме в неизгодно положение. Изглежда съм казал много неща пред вас.
— Не си ли спомняте?
— Не много ясно — призна той вяло. — Боя се, че бях доста пийнал.
— Добре тогава. Мисля, че това ви извинява, нали? Но вие всъщност не казахте всичко това. Много ми помогна обстоятелството, че познавам действащите лица, нали разбирате.
— Вие познавате лейди Едингтън?
— Да. Не отблизо, разбира се. Запознах се с нея едва тази седмица. Но тази вечер тя бе така любезна да ми заеме кабриолета си.
Той се откъсна от вратата, прекоси стаята и застана плътно до нея. Отблизо тя бе още по-красива. За негова изненада не се дръпна назад, а го погледна, сякаш му вярваше безрезервно.
— Коя сте вие? — попита той с прегракнал шепот.
— Реджина Аштън.
— Аштън? — той се намръщи замислено. — Това не е ли фамилното име на граф Пенуич?
— Ами да! Познавате ли го?
— Не. Той притежава парче земя, което граничи с моите земи. Няколко години се опитвах да го купя, но надутият… той даже не отговори на запитванията ми. Вие не сте му роднина, нали?
— За нещастие съм. Но връзката е доста далечна.
Никълъс се засмя.
— Повечето дами не биха считали роднинската връзка с един граф за нещастие.
— Така ли? Тогава те не се познават със сегашния граф Пенуич. Щастлива съм да кажа, че не съм го виждала от много години, но не вярвам да се е променил много. Той наистина е един надут…
Тогава кои са родителите ви?
— Сираче съм, сър.
— Съжалявам!
— Аз също. Но по линията на майка си имам любящо семейство, което се погрижи за възпитанието ми. А сега вие трябва да ми кажете кой сте.
— Никълъс Идън.
— Четвъртият виконт Монтиът? О, Боже! Чувала съм за вас.
— Скандални лъжи, уверявам ви!
— Съмнявам се. — Тя се ухили насреща му. — Но не бива да се боите, че си мисля нещо лошо за вас. В края на краищата, в това отношение никой не е толкова лош, колкото Тони или брат му Джеймс, но аз обичам много и двамата.
— Двамата? Тони и Джеймс Малори? — Той бе просто поразен. — Велики Боже! Нали не искате да кажете, че сте любовница и на Джеймс Малори?
За момент очите й се разшириха. Тя прехапа устни до болка, но това не помогна. Въпреки желанието си Реджи избухна в неудържим смях.
— Не виждам нищо смешно — каза студено Никълъс.
— Но то си е смешно, уверявам ви! Боях се да не си помислите, че Тони и аз… О, това е знаменито! Трябва да кажа на Тони… Не, по-добре да не му казвам. Той няма да го намери за смешно. Вие, мъжете, сте толкова тъпи понякога! — Тя въздъхна. — Знаете ли, той ми е вуйчо.