— Не си ли подхождаме? — попита той. Беше му забавно.
— Без друго! — каза тя с престорен ужас. — Аз щях да се влюбя до полуда във вас, а вие щяхте да си останете презрян женкар и да разбиете сърцето ми.
— Несъмнено имате право — въздъхна той и продължи да играе ролята си. — Щях да бъда ужасен съпруг. Нито пък някой би могъл да ме принуди да се оженя, между другото.
— Даже и ако сте разрушили репутацията ми, така ли?
Той направи тъжна гримаса.
— Даже и тогава.
Реджи очевидно не хареса отговора и той се ядоса на ненужната си откровеност. Гневът накара блестящите му амбърови очи да заблестят още по-силно, сякаш зад тях гореше някакъв неестествен огън. Тя потрепера и се запита как би изглеждал, ако наистина избухне.
— Студено ли ви е? — попита Никълъс, като я видя да потрива настръхналите си ръце. Би ли посмял да посегне и да я прегърне?
Тя посегна за пелерината си и я наметна върху стройните си рамене.
— Мисля, че е време…
— Изплаших ви — каза нежно той. — Нямах такова намерение.
— Боя се, че прекрасно знам какви са намеренията ви, сър. — Тя се наведе да си обуе пантофките и когато се изправи, се намери в обятията му. Всичко стана много бързо и Никълъс я целуна, преди да успее да ахне. Устните му носеха сладкия, опияняващ дъх на коняк. О, тя си знаеше, че това ще да е нещо подобно, просто божествено!
Никой не я бе целувал с толкова чувство или така дръзко. Той притисна дребното й тяло до своето и й даде възможност да усети мъжката възбуда. Тя беше и шокирана, и възбудена. Гърдите й трепнаха от допира до неговата дреха. Какво беше това непознато, дълбоко усещане, което се надигаше в нея отдолу нагоре?
Устните му погалиха бузата й и се спуснаха надолу по шията; той целуна пулсиращата жилка, обхвана кожата с устни и я засмука нежно.
— Не бива, не го правете — успя да пошепне Реджи. Гласът изобщо не беше нейният.
— Трябва, любов моя, наистина трябва. — Никълъс я сграбчи в ръце.
Тя ахна. В това, което ставаше, нямаше нищо забавно. Устните му отново се докоснаха до шията й и тя изстена.
— Оставете ме — каза тя, останала без дъх. — Дерек ще ви намрази.
— Не ме интересува.
— Вуйчо ще ви убие.
— Ще си струва.
Струваше си.
— Няма да мислите така, когато видите пистолета му на мястото на дуела. А сега ме пуснете, лорд Монтиът!
Никълъс я отпусна бавно и внимателно, но направи така, че тялото й се плъзна изкусително по неговото.
— Няма да мислите така, нали?
Той я държеше плътно до себе си. Топлината на тялото му я развълнува.
— Не, разбира се. Не бих искала да ви видя да умирате заради една… една безобидна лудория.
— Така ли ще го наречете, ако правя любов с вас? — засмя се доволно той.
— Имах пред вид не това, а донасянето ми тук. Каквото и да става, ще се влача по корем, но ще уговоря Тони да го забрави.
— Значи искате да ме опазите? — тихо запита Никълъс.
Реджи се отблъсна от него; не можеше да мисли ясно, докато тялото й бе допряно до неговото. Пелерината й бе паднала. Той й я подаде галантно, с поклон.
Тя въздъхна.
— Ако Тони не е разбрал, че вие сте ме отвлекли, няма да споменавам името ви. Ако знае, е, предполагам ще направя всичко, което зависи от мен, за да опазя кожата ви. Но сега настоявам да ме върнете при него, преди да е извършил някоя глупост — примерно, преди да е казал на други хора, че съм изчезнала.
— Поне ми давате някаква надежда. — Никълъс се усмихна. — От мен може и да не става добър съпруг, но са ми казвали, че съм великолепен любовник. Ще ме имате ли предвид?
Реджи беше шокирана.
— Не искам любовник.
— Тогава ще бъда принуден да ви преследвам през целия сезон, докато не решите друго.
Той е непоправим, мислеше си тя, докато най-после я изведе от къщата. Непоправим и изкусителен. Тони трябваше да успее да убеди чичо Джейсън за нея, защото Никълъс Идън можеше да доведе всяко момиче до падение.
ГЛАВА ШЕСТА
— Жалко, че изпуснахте бала заради мен.
Никълъс спря каретата на известно разстояние от къщата на Антъни Малори. Очите му галеха лицето на Реджи. Тя се ухили.
— Бас хващам, че повече съжалявате задето лейди Едингтън не го е изпуснала.
— Ще изгубите баса — отговори той с въздишка. — Във всеки случай не зная защо го направих. Може би пиенето е виновно. Сега това няма никакво значение.
— Глупости! Ревнувахте, защото мислехте, че тя има среща с Тони.
— Пак грешка. През целия си живот не съм ревнувал никого.
— Боже, вие сте щастлив човек!