— Не ми ли вярвате?
— Не виждам друга причина да искате да заключите любовницата си, за да й попречите да отиде на бала. Даже не сте искали да прекарате вечерта с нея.
Никълъс се засмя.
— Казвате го по такъв начин, сякаш светът е ваш.
Тя се изчерви.
— Във всеки случай, не бива да съжалявате, че аз изпуснах бала. Аз не съжалявам.
— Защото се запознахте с мен — престраши се той. — Давате ми все повече надежда, любов моя.
Реджи седеше изправено и вдървено.
— Трябва да ви разочаровам, лорд Монтиът, но не това е причината. Бих си стояла и вкъщи тази вечер.
— Както и аз, ако бяхте с мен. Но все още има време, знаете. Можем да се върнем у дома.
Тя поклати отрицателно глава. Напушваше я смях. Откакто го бе видяла, чувстваше някакъв постоянен, странен порив да се смее. Заради едничката радост. Просто преливаше от нея. Но сега бе време да го остави и да забрави тази нощ.
— Трябва да тръгвам — каза тихо тя.
— Сигурно трябва. — Пръстите му се сключиха около ръката й, облечена в ръкавица, но не направи даже и едно движение да й помогне да слезе от каретата. Ръката му не й позволяваше да мръдне от мястото си.
— Искам да ви целуна още веднъж, преди да си тръгнете.
— Не.
— Просто една целувка за лека нощ.
— Не.
Свободната му ръка обхвана бузата й. Не си бе дал труд да си вземе ръкавиците или шапката, преди да излязат от къщата му. Пръстите му горяха върху кожата й. Реджи не можеше да помръдне. Очакваше със затаен дъх Никълъс да открадне целувката, която му бе отказала.
И той го направи. Устните му притиснаха нейните в една целувка, която по нищо на приличаше на целувките, получавани до сега. Топли и изкусни, устните му вкусваха нейните, докато Реджи си помисли, че ще експлодира.
— Тръгвайте, преди да съм се забравил — каза грубо той. Страстта правеше гласа му плътен.
Помогна й да слезе от каретата и я поведе към къщата на вуйчо й. Виеше й се свят.
— По-добре да не идвате с мен — пошепна тя. От двете страни на вратата горяха лампи. Тя си представи как вратата се отваря и Тони се изправя срещу Никълъс Идън с пистолет в ръка. — Не е необходимо да ме придружавате.
— Скъпа, може да съм всякакъв, но никой досега не е казвал, че не съм джентълмен. А джентълмените завеждат дамите до вратата.
— Глупости! Вие сте джентълмен само когато ви харесва. А сега просто демонстрирате инат.
Никълъс се позасмя на страховете й.
— Страхувате ли се за мен?
— Да, страхувам се. През повечето време Тони е много приятен човек, но в някои случаи не е в състояние да контролира гнева си. Не трябва да ви вижда, преди да съм му разказала, че нищо лошо не се е случило.
Никълъс спря и я обърна с лице към себе си.
— Щом гневът му е толкова страшен, няма да позволя да се изправите сама срещу него.
Той иска да опази нея от Тони. Напуши я смях, но се въздържа.
— Трябва да разберете отношенията ми с Тони и да знаете, че аз съм последният човек, който трябва да се страхува от него. Ние сме много близки, нали разбирате. Толкова близки, че той редовно обръща живота си надолу с главата, за да мога да поживея при него. Винаги се е отказвал месеци наред от повечето от заниманията си. Вие трябва да оцените какво значи това — приключи сухо тя.
Той продължи да я води напред, ухилен.
— Разбирам ви напълно. Независимо от това, за всяко нещо, което правя, си има причина. И аз ще ви заведа до вратата.
Реджи се опита пак да протестира, но бяха вече пристигнали. Тя се молеше напрегнато да не са ги чули и вратата да не се отвори. Обърна се към Никълъс и пошепна:
— Каква причина бихте…
Но той я прекъсна закачливо:
— Знаете ли, сега имам извинителна причина да ви целуна пак за лека нощ.
Той я прегърна здраво и устата му се насочи към нейната, за да я изгори. Това беше страст — гореща, бликаща страст, която я топеше в ръцете му. Нищо друго нямаше значение. В този момент тя беше негова.
Никълъс свърши с целувката, обладан от изгарящо желание. Той едва ли не я отблъсна от себе си, макар и без да я пуска. Пръстите му се впиваха в раменете й. Държеше я на една ръка разстояние, дишаше тежко, очите му горяха.
— Искам ви, сладка Реджина! Не ме карайте да чакам дълго, за да признаете, че и вие ме искате.
След момент Реджи осъзна, че той я е оставил и си е тръгнал. Усети лудешки порив да хукне след него, но се овладя. Не беше лесно. Сърцето й биеше до пръсване. Краката й бяха омекнали.
Ела на себе си, гъска такава! ругаеше се тя. И друг път са те целували. Но никога по този начин. Никога!
Реджи почака, докато Никълъс се качи в каретата си, обърна се неохотно, отвори вратата и влезе. Антрето и холът бяха ярко осветени и безлюдни. Слава Богу. Вратата към кабинета-библиотека на Тони беше отворена. Оттам струеше светлина. Тя тръгна бавно към нея. Надяваше се, че Тони е там и не е тръгнал да я търси из Лондон.