Той беше там — седнал на бюрото си, обхванал глава с ръце. Пръстите му се преплитаха в гъстата черна коса, като че ли се мъчеха да я изтръгнат. До него имаше гарафа с коняк и чаша.
Нещастният му вид възвърна равновесието на Реджи. Чувството за вина й помогна да се овладее. Докато бе преживявала най-щастливите мигове от живота си, човекът, който значеше най-много за нея на този свят, се бе разболял от тревога. А тя даже не бе побързала да се върне при него. Беше се наслаждавала на всеки момент, прекаран с Никълъс. Как можа да бъде толкова себична?
— Тони?
Той вдигна стреснато глава. По красивото му лице премина най-напред изненада, после облекчение. Той изтича към нея, прегърна я и я притисна до себе си толкова здраво, че тя се уплаши да не й счупи ребрата.
— Велики Боже! Реджи, съвсем се разкапах от тревога! Не съм бил толкова зле, откакто Джеймс те заведе в… е, сега това няма значение. — Той я отдалечи от себе си и я огледа. — Добре ли си? Причиниха ли ти болка?
— Добре съм, Тони. Наистина съм добре.
И изглеждаше добре. Роклята й не бе разкъсана, прическата й бе непокътната. Но тя беше изчезнала за цели три проклети часа! Какво ли не си бе помислил, че може да й се случи…
— Първата ми работа сутринта ще е да го убия. Само да разбера къде в дяволския пъкъл живее!
Значи затова не се е опитал да разбие вратата, помисли си Реджи.
— Всичко беше съвършено невинно, Тони — започна тя. — Просто грешка…
— Зная, че е било грешка, Реджи. Онзи идиот, твоят кочияш, ме увери в това. Той все настояваше, че Монтиът ще те върне всеки момент, че той и лейди Едингтън били… Ах… че те… Е, мисля, че разбираш какво имам предвид. О, по дяволите!
— Да — Реджи се ухили на неудобството, което изпитваше той. — Зная какво имаш предвид, разбира се. — Тя побърза да започне да го обработва. — Бедният човек мислеше, че ти и неговият…
— Не го казвай! Пък и това не е никакво извинение!
— Тони, можеш ли да си представиш израза на лицето му, когато е видял, че не е отвлякъл когото трябва? — Реджи хихикна. — О, как исках да зърна физиономията му!
Антъни се намръщи.
— Как стана така, че не си го видяла?
— Не бях там. Той ме остави в къщата си и отиде на бала. Разбираш ли, единственото му намерение е било да накара лейди Едингтън да пропусне бала. Сега можеш да си представиш колко е бил шокиран, когато я е видял там. Не е знаел кого, по дяволите, е заключил в къщата си.
— Той те заключи в къщата си?
— Беше ми съвсем удобно — увери го бързо тя. — И тъй, ти разбираш, че не съм била с него през цялото време, фактически съвсем за малко. Нищо лошо не ми се случи и той ме доведе тук жива и здрава.
— Не мога да повярвам, че го защитаваш. Ако бях узнал къде живее, щеше да е мъртъв досега. Глупавият кочияш не знаеше. Пратих човек да обиколи клубовете и да разузнае, но заради проклетия бал там нямало почти никой. Докато моят човек се върне и съобщи, че нищо не е научил, бях готов да изтичам до Шепфърд и да намеря някого, който да ми даде адреса на онзи негодник.
— А тогава вуйчо Едуард щеше да разбере, че аз не съм с теб и върху главите ни щеше да се стовари самият ад — тя завърши вместо него. — Добре е, че не си го направил. Така никой няма да знае, че не съм била цялата вечер при теб. Което значи, че ще трябва да решим само дали да остана тук, или да се върна до къщата на вуйчо Едуард. Какво предлагаш?
— О, недей, моето момиче — Той бе разгадал напълно намеренията й. — Няма да ме накараш да забравя всичко това.
— Ако е така, с мен е свършено — каза тя съвсем сериозно. — Защото никой няма да повярва, че съм прекарала три часа в къщата на лорд Монтиът и съм излязла оттам с непокътната девственост. Между другото, тя си остана непокътната.
Той я погледна.
— Тогава няма да го убивам. Но ще му дам урок, какъвто той напълно заслужава.
— Но Тони, той не ми направи нищо лошо! — настоя тя горещо. — Пък и… аз не искам да го нараниш.
— Ти не искаш… За бога, ще ми кажеш ли защо?
— Харесвам го — каза тя просто. — Напомня ми за теб.
Лицето на лорд Малори посиня от гняв.
— Наистина ще го убия!
— Спри! — извика тя. — Ти никога не би насилил някоя камериерка, ако не желае. И той не го направи.
— Целуна ли те?
— Ами…
— Разбира се, че те е целунал. Само някой глупак не би го направил, а той не е глупав. Аз ще…
— Не, няма! — извика тя пак. — Ще се преструваш, че така и не си научил името му, а когато го срещнеш, няма да му обръщаш внимание. Ще го направиш заради мен, Тони, защото не зная дали ще мога да ти простя, ако сториш нещо лошо на Никълъс Идън. Тази вечер ми беше добре, радвах се, както отдавна не ми се беше случвало. — След като бе казала толкова много, тя започна да го умолява. — Моля те, вуйчо Тони!