Очите на Антъни се свиха.
— Ако не го извикам аз, ще го направи Джейсън. И ще падне убит. Той не е стрелец като мен.
— Никой няма да бъде убит, Тони. — Реджи говореше така, сякаш всичко зависи единствено от нея. — Трябва да има някакво друго решение. Затова дойдох тук. Мислех, че ще закъснея и няма да те заваря, преди да си заминал. Как научи?
— Фактически бях тръгнал, но моят стар приятел Джордж ме повика и ме предупреди, че вече се е разчуло. Проклетият ми късмет ме накара да тръгна по-късно тази сутрин. Иначе щях да съм преполовил вече пътя до Глостър и горкият Еди щеше да се разправя сам с всичко това. Мога да си представя какво каша щеше да забърка.
— Поне нямаше да сграбчи най-близкия пистолет — дръзко отвърна тя.
Антъни се намръщи.
— Знае ли вече?
— Не. От сутринта се е затворил в кабинета си. Още е там. Леля Шарлът каза, че ще се опита да го пази в тайна от него колкото е възможно по-дълго. Мислех, че няма да имаш против…
— Страхливец. Не бива да се притесняваш за Еди, обаче. Джейсън е човекът, който може да вдигне голям скандал.
— Е, той поне няма да научи още известно време.
— Не разчитай на това, котенце. Той ще научи до довечера или най-късно утре. Какво си мислиш, че не те следи, когато си в грешния стар Лондон?
— Не ме следи!
— О, следи те и още как! — увери я Антъни. — За теб му докладваха редовно и когато беше из Европа. Нищо не убягва на Джейсън. Даже аз не съм защитен от всевиждащите му очи. Как мислиш, как научава толкова бързо за моите проклети затруднения?
Реджи изстена. Ставаше все по-лошо. Джейсън можеше да се окаже избухлив като Тони. Освен това той беше човек на твърдите принципи. Когато ставаше въпрос за чест, той бе неподкупен.
За него имаше само едно решение и ако то не можеше да се осъществи, щеше да почне да чисти пистолета си като Тони. Но първото решение бе неосъществимо. Никълъс Идън никога нямаше да се съгласи. Той по-скоро би се срещнал на дуел с един от нейните вуйчовци, отколкото да се остави да го принудят да се ожени. Тя беше сигурна в това.
Реджи прехапа долната си устна.
— Трябва да можем да направим нещо, Тони. Да измислим някаква история.
— Можем да измислим цяла дузина истории, котенце, но няма да повярват на нито една. Лошото е, че Монтиът и по-рано е съблазнявал девойки като теб. Били сте насаме — няма значение, че не си го искала — значи се е възползвал от ситуацията. Той е толкова красив, дяволът, че не би могла да му устоиш. Това ще мислят хората. И ще го говорят.
Реджи се изчерви и отклони смутено погледа си.
— Даже не зная защо обсъждам това с теб — продължи остро Антъни. — Може да се направи само едно нещо и аз съм този, който трябва да се погрижи да бъде направено.
— Ти си прав, разбира се. Не зная защо досега се противях на това.
Веждите му се повдигнаха многозначително.
— Никакви игрички, Реджи!
— Няма игрички. Погрижи се той да се ожени за мен. Друг изход няма.
— По дяволите! — Антъни скочи на крака, побеснял. — Той не е за теб!
— Въпреки това…
— Не! И пак не! И недей да смяташ, че не си ми ясна, Реджина Аштън! Мислиш си, че това ще разреши другия ти проблем и че вече няма да ти се налага да търсиш съпруг.
— Ти го каза… О, Тони, аз наистина нямам нищо против да се омъжа за него. Наистина нямам! Той ми прилича на теб.
— Той прекалено много прилича на мен. Точно затова не става за твой съпруг!
— Но той прилича и на вуйчо Едуард. В него има и нещо от вуйчо Джейсън. О, той доста се обърка, когато му казах, че това, което е направил, ще ме опропасти и че той ще трябва да се ожени за мен.
— Ти си му казала това?
— Бях в такова настроение. А той се разсърди. Държа се също като вуйчо Джейсън.
— Но това…
— Не, Тони, не. Той е съвсем подходящ, не разбираш ли? Прилича по малко на всички вас… Точно това търсех! Освен това, ще ми се наложи да го променя.
— Той никога няма да се промени, Реджи — настоя Тони. — Никога няма да миряса.
— О, не зная. — Тя се ухили. — Може да си говорим така за теб, но не знаем със сигурност за него. А той ме хареса. За начало е добре.
— Хайде да не му се радваме чак толкова — каза Антъни. — Той те е искал. Но ще пожелае и други жени, и ще тръгне подир тях. Той няма да ти бъде верен съпруг.
— Май че го зная — каза тихо тя.
— И въпреки това го искаш?
Тя не искаше да го убиват и това бе алтернативата.
— В края на краищата — каза тихо тя, — той трябва да оправи нещата. Въвлече ме в скандал и трябва да ме измъкне от него. Това е мирното решение. Сигурна съм, че вуйчо Джейсън ще се съгласи от все сърце.
— Не бих казал, че така Монтиът ще си получи заслуженото. — Антъни се намръщи сърдито. — Той ще те въвлече в пазарлък, а ти ще продължиш да страдаш.