— Да.
— И че аз върнах момичето непокътнато?
— Да.
— Тогава защо си тук?
Ребека се намръщи.
— Остави я на мира, негоднико. Тя няма вина за това, че си загазил.
— Ние знаем чия е вината — прозвуча зад него презрителният глас на Антъни.
На Никълъс му дойде много.
— Какво ще става в такъв случай?
— Ти вече знаеш какво трябва да се направи, Ники — каза Елинър с мек укор. — Не е хубаво, че всичко това се е случило. Никой тук не мисли, че си искал да навредиш на момичето. Но си остава фактът, че репутацията й е увредена непоправимо. Тя не бива да бъде принудена да изстрада унижението от злобните клюки само защото една от твоите лудории не е сполучила. Разбираш това, нали? — Тя пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Най-малкото, което можеш да направиш, е да поемеш отговорността за действията си. Трябва да се ожениш за нея.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Не мога повече да понеса това, Мег! Наистина не мога! — извика Реджи. Тревогата й вече взимаше връх.
Камериерката не обърна внимание на плача й. Така бе направила с всички възклицания досега.
— Да не би да имаш намерение да спиш с този шарф?
Реджи сложи ръце на гърлото си.
— Да, разбира се. Възможно е вуйчо Едуард да дойде вместо вуйчо Тони, за да ми съобщи какво е станало. Не искам никой да го вижда.
Мег се намръщи и се захвана отново с ръкоделието, което лежеше в скута й. Беше видяла с очите си любовното ухапване. Реджи не можеше да скрие нищо от нея, още по-малко задълго. Мег беше оскърбена от цялата тази история; този път бе напълно съгласна с Антъни Малори и не вземаше страната на момичето, което бе седнало по турски в средата на леглото си и кършеше ръце в мъките на очакването.
Трябваше да застрелят този виконт Идън от Монтиът, не да му дават това съкровище за жена. Мег никога не бе чувала за нещо толкова нечестно. Все едно да дадеш на някой джебчия чантата си и отгоре на това да му благодариш! Как могат да дадат нейната безценна Реджи на човека, който е виновен за срама й?
— Мег, ще слезеш ли долу да видиш дали не може да научиш нещо?
— Не. Няма да сляза.
— Тогава аз ще сляза.
— Ти също няма да слезеш. Ще си седиш тук. И ще продължиш да се тревожиш, щом ти харесва. Скоро ще ти кажат, че се е съгласил.
— Но проблемът е точно в това! — Реджи се тупна по коленете, за да бъде по-убедителна. — Той ще откаже!
Мег поклати глава.
— Не можеш да ме убедиш, че го искаш, моето момиче. Тъй че престани да се опитваш.
— Но това е вярно, Мег!
— Реджи, познавам те много добре. Ти представяш цялата история в добра светлина, преструваш се заради вуйчовците си, защото това изглежда е единственото решение.
— Глупости. — Реджи се изкикоти и избухна в смях. — Ти просто не искаш да признаеш, че съм лоша и че е срамота, дето искам мъж, с когото съм се запознала току-що.
Мег я погледна.
— Сега разбирам накъде биеш. Готова си на това, защото бързо ще си намериш съпруг и няма да се налага вече да търсиш. Признай си, моето момиче.
Реджи се ухили.
— Това е премията, да.
— Премия! — изръмжа Мег. — Това е единствената причина, заради която го искаш. Сигурна съм.
— Няма да говориш така, след като го видиш, Мег. Мисля, че съм влюбена.
— Ако вярвах на това, щях да сляза долу и да му целуна краката. Но ти си достатъчно умна, за да не се заблуждаваш, че си се влюбила след една среща.
— Така мисля. — Реджина въздъхна, но очите й светнаха. — Няма да чакаме дълго, Мег, скоро ще стане. Почакай и ще видиш.
— Надявам се, че няма да видя. Надявам се да не те видя омъжена за него. Това ще бъде най-лошият ден в живота ти. Ще си спомниш тези думи, в случай че стане.
— Глупости — отвърна Реджи.
— Просто запомни. Предупредих те!
— Няма да се оженя за нея.
— Добре. — Усмивката на Антъни бе направо злорада. — Бях против от самото начало.
— Стой мирен, Антъни — предупреди го Едуард. — Още нищо не е решено.
— Повтарям: няма да се оженя за нея — каза спокойно Никълъс. Едва успяваше да запази присъствие на духа.
— Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш защо? — гласът на Едуард също бе упражнение по спокойствие.
Никълъс изтърси първото нещо, което му дойде наум:
— Тя заслужава по-добра участ.
— Съгласен — вметна спокойно Антъни. — В нормална обстановка твоята кандидатура не би се обсъждала.
Едуард му хвърли усмирителен поглед и отново се обърна към Никълъс.
— Ако имаш предвид репутацията си, тя е всеизвестна. Аз съм първият, който ще признае, че е отблъскваща. Но сега тези неща трябва да се пренебрегнат.
— Ще направя момичето нещастно — каза бързо Никълъс с малко по-разпалено.