— Да не би да не го зная? Тази негова малка лудория ни е пратена от Бога този път. Но не допусках, че ще се противи така.
— Настина ли? Знаеш защо не иска да се жени. Знаеш как се чувства. Ники не иска да лепне петното от раждането си на една нищо неподозираща жена. Той мисли, че не може да поиска ръката на момиче с добро име, макар положението му да не допуска да се ожени за момиче от по-нисък ранг. Решил е просто никога да не се жени. И ти го знаеш.
Ребека кимна нетърпеливо и каза:
— Затова тази ситуация ни е като дар Божи. Сега той ще бъде принуден да се ожени, и то в добро семейство. О, това никак не му харесва, но в крайна сметка ще остане доволен. Казвам ти, това момиче няма да се тръшка, ако някога узнае истината.
— Наистина ли мислиш така?
— Ако не мислех така, тя нямаше да бъде за него — каза решително Ребека.
Двете жени знаеха какво кара Никълъс да упорства, макар той да нямаше и представа, че знаят. За света Мириам бе негова майка. Тя често заплашваше, че ще разкрие истината публично. Денят, в който щеше да направи това, щеше да се превърне в негово освобождение от непрекъснатия страх от разкритието, че ще се превърне в парий. Беше се опитвал вече да живее по този начин. Искаше да го мислят за лош, за да свикне с отношението, което можеше да очаква, ако истината излезе наяве.
— Някой трябва да му каже, че няма да се случи нищо особено, ако истината действително бъде разкрита — каза Ребека.
— След всички тези години все едно никой няма да повярва.
— Защо не му кажеш ти? — попита Ели, макар да знаеше отговора.
— Не аз, скъпа. Защо не го направиш ти?
— О, не. — Елинър поклати решително глава. — Ник приема тези неща прекалено болезнено. — Тя въздъхна. — Говорили сме стотина пъти за това, Ребека. Пък и той най-после ще се ожени, ще миряса и ще има свое семейство.
— Да се надяваме — додаде Ребека. — Но те още не са взели съгласието му.
— Поведението ти ме озадачава извънредно много, Никълъс — казваше Едуард в гостната. — Ако не знаех със сигурност, че си падаш по жените, щях да почна да си мисля други неща.
Никълъс се усмихна на репликата, произнесена от този сериозен благородник.
— Интересувам се само от жени, сър. Категорично.
— И въпреки това не искаш моята племенница?
Антъни се намеси остро:
— Монтиът, гледай ме в очите, докато отговаряш, защото видях белега, който си оставил по нея.
— Това пък какво е? — настоятелно попита Едуард.
— Успокой се, Еди. Нещо само между виконта и мен. И тъй, какъв е отговорът, Монтиът?
Никълъс се изчерви силно от гняв. Бяха го натикали в ъгъла и това никак не му харесваше. Наистина ли беше белязал момичето? Ако е станало, защо по дяволите бе позволила вуйчо й да разбере? Казаха, че тя искала да се омъжи за него. Проклятие, дали пък не бе оставила у Антъни впечатлението, че той не е съвсем невинен? Не е ли това причината най-младият й вуйчо да иска толкова настойчиво кръвта му?
— Господа, с вашата племенница не се е случило нищо лошо — каза насечено Никълъс. Амбъровите му очи горяха от гняв. — Но аз съм сигурен, че вие го знаете по-добре от мен.
— Да, може да се каже без предубеждение, че тя е непокътната. Но ние не можем да оставим това така. — Тук Едуард въздъхна. — Джейсън изобщо няма да хареса това. Той е законният й настойник, знаете.
— Джейсън ще го разкъса на части, ако годежът не се е състоял, докато пристигне тук — каза категорично Антъни. — Откажи се, Еди, и го остави на мен. Ако го подхване Джейсън, от него няма да остане нищо.
Никълъс седна отново и хвана главата си с ръце. Братята продължиха да спорят. Той харесваше и уважаваше Джейсън Малори, бащата на Дерек, бе ловувал с него в Хавърстън, бяха прекарали дълги вечери в приятен разговор на чаша хубав коняк. Възхищаваше се на начина, по който Джейсън управляваше Хавърстън и се отнасяше към хората си. Последното нещо, което можеше да поиска, бе Джейсън да му се разсърди. Но той не можеше да се ожени за момичето и нямаше как да им каже защо.
Никога досега не бе чувствал така остро горчивината от произхода си. Истината беше, че той е просто едно копеле. Всяка жена, станала негова съпруга, би сградата от това петно. Ако истината излезеше наяве, той щеше да бъде отхвърлен от обществото. Не беше ли видял какво стана с Дерек Малори, за когото всички знаят, че е незаконороден? Затова Никълъс беше по-близък с Дерек, отколкото с другите си приятели.
Гласът на Едуард прекъсна мислите му.
— Никълъс, съмнявам се, че финансовото състояние на Реджина би ти направило впечатление, защото мъдрите инвестиции на баща ти и твоите собствени са те направили богат още на млади години. Достатъчно е да кажа, че тя е много добре в това отношение. Но… може би това ще те заинтересува.