Никълъс застина. Реджи надникна иззад рамото му и видя вуйчо си Тони и една дама, която го бе хванала здраво под ръка. О, не! Не и тя! Никълъс щеше да бъде бесен, тъй като със сигурност щеше да си помисли, че Тони е довел Силина Едингтън нарочно.
— Ти във Воксол Гардънс, Тони? — Силина се опита да изрази недоумение. — Не мога да повярвам.
— Спести ми подигравката си, котенце. Чух страхотни неща за този оркестър.
Реджина затаи дъх, когато погледът на Никълъс падна върху любовницата му, която изглеждаше объркана и сърдита. Реджи почти съжали жената, но не издаде съчувствието си. В края на краищата Силина не се бе поколебала да хвърли името на Реджи на клюкарите.
— Ето че отново се срещаме, лейди Едингтън — каза Реджи с престорена приветливост. — Сега мога да ви благодаря, задето ми заехте каретата си онази нощ.
Антъни доста шумно прочисти гърлото си, а Никълъс се изсмя неприятно.
— И аз трябва да ти благодаря, Силина. Как щях да срещна бъдещата си съпруга, ако не беше ти.
По лицето на лейди Едингтън преминаха безброй чувства и нито едно от тях не беше приятно. Хиляда пъти тя бе нарекла себе си глупачка. Когато научи за случилото се, беше страшно доволна, че Никълъс е искал да я отвлече. Затова разказа на всички свои приятели какъв романтичен любовник е той… и какво нещастие, че е отмъкнал друга жена. Нейните собствени брътвежи я бяха съсипали.
Антъни рече твърдо:
— Ти ще дойдеш с нас сега, нали? Навярно трябва да започна да те съпровождам. Освен това ще си поговоря с този мой заблуден племенник. Дерек не трябва да ви оставя двамата насаме. Годежът не дава право да се вършат неприлични неща. Запомни това.
С тези думи той тръгна, като шепнеше нещо на ухото на лейди Едингтън и я отвеждаше настрани, като най-вероятно я окуражаваше да не прави сцени. Никълъс бе присвил устни в твърда линия, докато ги гледаше как се отдалечават.
— Твоят вуйчо нямаше ли ми доверие да й кажа аз самият за годежа си? Щях да го направя с огромно удоволствие. Ако не беше тя с нейното превзето самохвалство…
— Ти нямаше да се ожениш за мен — довърши нежно Реджи.
Яростта го напусна. Изражението му стана влудяващо непроницаемо.
— И ти щеше да станеш моя любовница вместо моя съпруга. Което е за предпочитане.
— Не и за мен.
— Искаш да кажеш, че не би се поддала, така ли, любов моя?
— Не, не съм сигурна, изобщо не съм сигурна — отвърна Реджина искрено. В признанието й имаше тъга и той веднага почувства угризения на съвестта.
— Съжалявам, любов моя — каза нежно Никълъс. — Не би трябвало да те тормозя. Трябва просто да ти кажа, че не искам да се оженя за теб.
Реджи го погледна, без да мигне.
— Трябва ли да съм благодарна за честността ти?
— Не го приемай като обида. Това няма нищо общо с теб!
— Точно обратното, милорд — отвърна сърдито Реджи. — Ти свърза името ми със своето, независимо дали си искал да го направиш. Ти направи това, не аз. Също така се съгласи да се ожениш за мен. Беше принуден да го сториш, да, но ако не си възнамерявал да спазиш това споразумение, то тогава не трябваше днес да се появяваш с мен на обществено място. Нашето публично появяване не е случайно и означава много. Боя се, че сега вече съм обвързана с теб, независимо дали ми харесва или не. А започва изобщо да не ми харесва. — Без да му даде възможност да каже нещо, тя се обърна и се отдалечи.
Никълъс не се помръдна. Той се чувстваше абсурдно доволен, когато Реджи говореше за това, че е обвързана с него и сетне абсурдно обиден, когато каза, че не й харесва. Той нямаше защо да изпитва тези чувства към нея. Двамата не бяха обвързани един с друг и щеше да е дяволски добре да не го забравя.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
— Вуйчо Джейсън!
Развълнувана, Реджи се хвърли в разтворените обятия на вуйчо си. Джейсън Малори, третият маркиз на Хавърстън, беше едър мъж както и всичките й останали вуйчовци. Реджи харесваше това.
— Липсваше ми, момичето ми. В Хавърстън не е същото, когато те няма там.
— Всеки път го казваш, когато си идвам у дома. — Тя му се усмихна с обич. — Всъщност аз наистина исках да си дойда за малко, преди да се случи всичко това. И още искам. — Реджи се огледа наоколо из дневната и видя вуйчо си Едуард и вуйчо си Тони.
— И да оставиш годеника си да се развява из Лондон ли?
— Струва ми се някак си, че не би имал нищо против — отвърна тихо тя.
Джейсън я поведе към кремавия диван, където беше седнал Антъни. Едуард по навик стоеше до камината. Беше повече от вероятно, че преди пристигането й бяха провели семейно обсъждане. Реджи се досещаше за какво. Никой не й беше казал, че вуйчо й Джейсън се е прибрал.