— Боях се, че няма да имам време да поговоря с теб, преди да тръгнеш — започна Джейсън. — Радвам се, че дойде тук.
Реджи сви рамене.
— Е, вчера накарах Никълъс да ме чака, когато ме заведе във Воксол Гардънс и сега не искам да го правя отново.
Джейсън се облегна назад с много строго изражение.
— Не мога да кажа, че ми беше приятно да заваря въпроса уреден, когато дойдох тук. Братята ми са се нагърбили с тежка задача.
— Знаеш, че нямахме избор, Джейсън — защити се Едуард.
— Няколко дни нямаше да бъдат от значение — отвърна Джейсън.
— Да не би да искаш да кажеш, че няма да дадеш съгласието си сега, след като е взето решение за годежа? — възкликна Реджи.
Антъни се усмихна под мустак.
— Предупредих те, Джейсън. Младият развратник й е на сърцето и нищо на света на може да промени това.
— Вярно ли е, Реджи?
Да, това беше вярно, но… сега тя не беше толкова сигурна, не и след вчерашния ден. Реджи знаеше, че Никълъс все още я желае. Той бе дал ясно да се разбере това. И тя го желаеше. Защо да се преструва в обратното? Но женитбата?
— Наистина го харесвам много, вуйчо Джейсън, но… боя се, че той всъщност не иска да се ожени за мен.
Ето на. Каза го. Защо я караше да се чувства толкова отчаяна?
— Казаха ми, че разпалено се съпротивлявал, преди да се съгласи — рече тихо Джейсън. — Това трябваше да се очаква. Никой млад човек не обича да го принуждават да прави каквото и да било.
Очите на Реджи се изпълниха с надежда. Възможно ли беше това да е единствената причина?
— Забравям, че ти го познаваш — каза тя — по-добре от всички нас.
— Да, и винаги съм го харесвал. У него има много повече, отколкото той позволява да се види.
— Спести ни го, братко — рече язвително Антъни.
— От него ще излезе добър съпруг, Тони, обратно на това, което ти явно очакваш.
— Наистина ли мислиш така, вуйчо Джейсън? — попита Реджи, чийто надежди се събудиха отново.
— Наистина — рече твърдо той.
— Тогава значи одобряваш женитбата ми?
— Бих предпочел да те видя омъжена при нормални обстоятелства, но тъй като тази злополучна история ни се стовари на главите, не мога да кажа, че съм нещастен от избора ти.
Реджи се усмихна щастливо, но преди да успее да каже още нещо, започнаха да влизат братовчедите й. Всички те щяха да я придружат на гуляя у семейство Хамилтън — Ейми с нея и Никълъс, останалите с Маршал в неговата нова четириместна карета. Посред веселата шумотевица, в която Джейсън поздравяваше племенниците си, Никълъс пристигна и застана на прага незабелязан. Обзе го паника, докато гледаше това голямо семейство. От него се очакваше да се ожени в това изумително гнездо? Господ да му е на помощ!
Първа се приближи към него именно Реджи. Той й се усмихна, като този път беше твърдо решил да държи юздите на чувствата си. Тя беше поразителна в кремавата си дневна рокля, която хармонираше с прозрачната й кожа. Стилът беше необичаен, тъй като повечето жени в Лондон се стремяха да показват колкото е възможно повече от гърдите си, а Реджи бе намислила да покрие своите чак до шията, където роклята й свършваше с плътен дантелен ширит. Никълъс се забавляваше. Навярно той й бе оставил белег там и това беше хитър начин да го скрие. Той се зачуди.
— Никълъс? — попита тя, любопитна за какво си мисли той.
— Значи си решила да сложиш край на официалния тон? — рече тихо той. — Боях се, че днес изобщо няма да разговаряш с мен.
— Пак ли ще спорим? — Тя изглеждаше съкрушена.
— Забрави тази мисъл, любов моя.
Реджи хубаво се изчерви. Защо продължаваше да я нарича така? Не беше прилично и той го знаеше. Но това беше Никълъс.
Маркизът посрещна Никълъс сърдечно, без да споменава за дивата лудория, станала причина за годежа. Пътуването до къщата на семейство Хамилтън на няколко мили извън Лондон премина също така гладко, като младата Ейми запълваше всяка дупка в разговора с възбудено бърборене, опиянена от свободата да ходи на късни сбирки.
Оставаше да се види каква реакция ще предизвика сгодената двойка у Хамилтънови, тъй като съюзът между Реджина и Никълъс бе позаглушил темата за първата им неблагопристойна среща в клюкарските мелници. Джейсън бе открил това снощи на една вечеря.
Соарето у семейство Хамилтън не беше голямо. В голямата вила присъстваха само стотина души и имаше достатъчно място за движение. Гостите опитваха храната, подредена на продълговатите маси, танцуваха в салона, опразнен за целта, или разговаряха на малки групи. Неколцина досадници гледаха възмутено Никълъс и Реджина, но повечето хора се занимаваха с безумни предположения относно съмнителната им среща.