Дълбоко в себе си Реджи знаеше, че Никълъс няма да се задоволи само да я целува — не и този път. От нея щеше да зависи да го спре. Но някакъв вътрешен глас искаше да знае защо пък трябва да го спира.
Той щеше да стане неин съпруг, нали? Защо да му отказва каквото и да било — особено когато не искаше да му го отказва? Но беше възможно да се промени неговото отношение към женитбата им, ако те… Е, не беше ли така?
Колко удобно се нагажда съзнанието само и само да получи това, което желае. И колко предсказуемо реагира тялото на приятните усещания, искайки все повече и повече. Съзнанието и тялото на Реджи бяха в конспирация срещу самата нея и съпротивата й много скоро се сломи. Тя обви Никълъс с ръце и се предаде.
Той я занесе до една пейка, седна и като я взе в скута си, я залюля.
— Няма да съжаляваш, любима — прошепна той и горещите му устни отново се впиха в нейните.
Да съжалява ли? Как можеше да съжалява, когато бе толкова развълнувана и щастлива?
Той я притискаше с едната си ръка, докато другата се движеше бавно по шията й, а после по-надолу и я караше да въздиша тежко, когато минаваше върху гърдите. Ласката продължи надолу към корема й, а после и по бедрото. Никълъс я опипваше колебливо, сякаш все още не можеше да повярва, че тя ще му позволи. Но когато ръката му тръгна нагоре по същия път, той стана по-смел и по-агресивен.
През фината коприна на роклята кожата на Реджи пламна. Роклята досадно пречеше. И той смяташе същото. Първо беше разкопчано копчето на шията й, сетне шнура, който придържаше роклята под гърдите й. След още един миг двамата бяха станали прави и той смъкна дрехата напълно.
Никълъс изстена, като видя Реджина с прилепнало копринено бельо, което подчертаваше нежните й извивки. Тя го гледаше прямо, без да се срамува, което разпали неговата страст. В сенките на нощта очите й бяха черни, а младите й гърди напираха през дантеленото бельо. Реджи беше най-красивото създание, което беше виждал.
Малкият белег в основата на шията й привлече погледа му и той се усмихна.
— Значи съм оставил своя отпечатък върху теб. Предполагам, че трябва да се извиня.
— Ако знаеше колко трудно ми беше да го скрия! Няма да оставяш други, нали?
— Не мога да давам никакви обещания — прошепна той дрезгаво.
Сетне Никълъс я погледна проницателно и попита:
— Не се страхуваш, нали, любима?
— Не, поне мисля, че не.
— Тогава разреши ми да те огледам цялата — настоя нежно той. Реджина му позволи да се приближи и той започна да сваля останалите дрехи, докато не я съблече гола. Оглеждаше я бавно, жадно, а сетне я притегли към себе си и притисна устни към гърдите й. Езикът, зъбите и устните му се включиха в играта, като я караха да въздиша и да вика отново и отново. Тя обви ръце около главата му и го притисна към себе си. Отметна назад глава, когато Никълъс започна да целува корема й. Господи, тя не можеше повече да издържа…
— Не трябва ли… Никълъс… твоите дрехи — най-накрая успя да каже тя.
Само за секунди той остана гол до кръста и очите на Реджи се разшириха от изумление, като видя какво крият дрехите му. Знаеше, че е широкоплещест, но сега изглеждаше толкова едър! Беше силно почернял от слънцето, а космите на гърдите му бяха златистокафяви.
Реджи прокара пръсти по мускулестата му ръка. Докосването й го опари и го накара да изстене.
— А сега останалото — помоли го нежно тя, като искаше да го разгледа целия, както бе направил той с нея.
Тя се оттегли и седна, за да го гледа как се съблича. Изобщо не се чувстваше неудобно така, както беше гола. Тя се наслаждаваше да го гледа — един мъж в разцвета на младостта си.
Когато най-сетне остана гол, Реджи отиде при него и го докосна — първо по тесния хълбок, а после по дългото, яко бедро. Той грабна ръката й, за да я спре.
— Недей, любима. — Гласът му беше груб от страст. — Още малко и ще експлодирам, а трябва да го правя бавно.
Тогава Реджи видя кое щеше скоро да експлодира. Невероятно. Красиво. Изключително. Тя бавно вдигна очи към него.
— Как ще разбера кое ти доставя удоволствие, ако не мога да те докосвам?
Той пое лицето й в двете си ръце.
— По-късно, любима. Този път ще ми достави удоволствие аз да ти доставя удоволствие. Но първо трябва да те нараня.
— Знам — отвърна тя тихо, засрамено. — Леля Шарлът ми разказа.
— Но ако ми вярваш, Реджина, ако се отпуснеш и ми повярваш, ще те подготвя. Ще има само малко болка и ти обещавам, че ще се насладиш на това, което ще последва.
— Насладих се на това, което го предхождаше. — Тя му се усмихна.